Разговорник

bg В магазина   »   he ‫בחנות הכולבו‬

52 [петдесет и две]

В магазина

В магазина

‫52 [חמישים ושתיים]‬

52 [xamishim ushtaim]

‫בחנות הכולבו‬

[b'xanut hakolbo]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Ще отидем ли в магазина? ‫-ל----נ--ן?‬ ‫--- ל------- ‫-ל- ל-נ-ו-?- ------------- ‫נלך לקניון?‬ 0
n-l-k- -a-e-io-? n----- l-------- n-l-k- l-q-n-o-? ---------------- nelekh laqenion?
Трябва да направя няколко покупки. ‫א-- ---- - - --שות ק--ו-.‬ ‫--- צ--- / ה ל---- ק------ ‫-נ- צ-י- / ה ל-ש-ת ק-י-ת-‬ --------------------------- ‫אני צריך / ה לעשות קניות.‬ 0
an--t------/ts----a- -a--s--- --iot. a-- t--------------- l------- q----- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-'-s-o- q-i-t- ------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah la'assot qniot.
Искам да напазарувам много неща. ‫אנ- -ו------ו--ה----דבר-ם-‬ ‫--- ר--- ל---- ה--- ד------ ‫-נ- ר-צ- ל-נ-ת ה-ב- ד-ר-ם-‬ ---------------------------- ‫אני רוצה לקנות הרבה דברים.‬ 0
an- r--s-h/ro--ah-l---o-----b-----a-im. a-- r------------ l----- h----- d------ a-i r-t-e-/-o-s-h l-q-o- h-r-e- d-a-i-. --------------------------------------- ani rotseh/rotsah liqnot harbeh dvarim.
Къде са канцеларските изделия? ‫ה--ן---צ--ם----י------?‬ ‫---- נ----- צ--- ה------ ‫-י-ן נ-צ-י- צ-כ- ה-ש-ד-‬ ------------------------- ‫היכן נמצאים צרכי המשרד?‬ 0
he-kh-n---mt----m--s-r-h-----m-ssra-? h------ n-------- t------- h--------- h-y-h-n n-m-s-'-m t-o-k-e- h-m-s-r-d- ------------------------------------- heykhan nimtsa'im tsorkhey hamissrad?
Трябват ми пликове и хартия за писма. ‫אנ- צ-יך / --מ---ות-ו--י- -כת-ים-‬ ‫--- צ--- / ה מ----- ו---- מ------- ‫-נ- צ-י- / ה מ-ט-ו- ו-י-ר מ-ת-י-.- ----------------------------------- ‫אני צריך / ה מעטפות ונייר מכתבים.‬ 0
a-i tsa---h--srik-a----'---fot w--i---mi-h-a--m. a-- t--------------- m-------- w----- m--------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- m-'-t-f-t w-n-a- m-k-t-v-m- ------------------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah ma'atafot w'niar mikhtavim.
Трябват ми химикалки и маркери. ‫--- צ-י- - ה -----ו-רקרים-‬ ‫--- צ--- / ה ע--- ו-------- ‫-נ- צ-י- / ה ע-י- ו-ר-ר-ם-‬ ---------------------------- ‫אני צריך / ה עטים ומרקרים.‬ 0
an- -sarik-/ts--kh-h et-m ---rqe--m. a-- t--------------- e--- u--------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- e-i- u-a-q-r-m- ------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah etim umarqerim.
Къде са мебелите? ‫-י---נ--אי--הר-יט--?‬ ‫---- נ----- ה-------- ‫-י-ן נ-צ-י- ה-ה-ט-ם-‬ ---------------------- ‫היכן נמצאים הרהיטים?‬ 0
h-y-ha--nim--a-i- -arhe--im? h------ n-------- h--------- h-y-h-n n-m-s-'-m h-r-e-t-m- ---------------------------- heykhan nimtsa'im harheytim?
Трябват ми шкаф и скрин. ‫--י--ר-- - ה---ו- ו-יד-.‬ ‫--- צ--- / ה א--- ו------ ‫-נ- צ-י- / ה א-ו- ו-י-ה-‬ -------------------------- ‫אני צריך / ה ארון ושידה.‬ 0
an------ikh/-srikh-h a-o- w-shi-a-. a-- t--------------- a--- w-------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- a-o- w-s-i-a-. ----------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah aron w'shidah.
Трябват ми бюро и етажерка. ‫--י-צ-יך-/ - --ל---כ---ה -כ-נ--ת-‬ ‫--- צ--- / ה ש---- כ---- ו-------- ‫-נ- צ-י- / ה ש-ל-ן כ-י-ה ו-ו-נ-ת-‬ ----------------------------------- ‫אני צריך / ה שולחן כתיבה וכוננית.‬ 0
a-i---a-ikh/-sri-h-- --ul-------vah -'-----i-. a-- t--------------- s------ k----- w--------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- s-u-x-n k-i-a- w-k-n-n-t- ---------------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah shulxan ktivah w'konanit.
Къде са играчките? ‫-י-- --צא---ה-ע--עים?‬ ‫---- נ----- ה--------- ‫-י-ן נ-צ-י- ה-ע-ו-י-?- ----------------------- ‫היכן נמצאים הצעצועים?‬ 0
hey---n----ts--i- ha-s-'at-u'i-? h------ n-------- h------------- h-y-h-n n-m-s-'-m h-t-a-a-s-'-m- -------------------------------- heykhan nimtsa'im hatsa'atsu'im?
Трябват ми кукла и плюшено мече. ‫א-י -רי--- ה ב-בה----ב-.‬ ‫--- צ--- / ה ב--- ו------ ‫-נ- צ-י- / ה ב-ב- ו-ו-י-‬ -------------------------- ‫אני צריך / ה בובה ודובי.‬ 0
a-- ts-ri-h/--ri--a- bub---w'---i. a-- t--------------- b---- w------ a-i t-a-i-h-t-r-k-a- b-b-h w-d-b-. ---------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah bubah w'dubi.
Трябват ми футболна топка и шах. ‫--י -ר-ך /----דור-ל-ו-חמ-.‬ ‫--- צ--- / ה כ----- ו------ ‫-נ- צ-י- / ה כ-ו-ג- ו-ח-ט-‬ ---------------------------- ‫אני צריך / ה כדורגל ושחמט.‬ 0
ani ts---k-/t-r---ah k-d----el--'-h----t. a-- t--------------- k-------- w--------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- k-d-r-g-l w-s-a-m-t- ----------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah kaduregel w'shaxmat.
Къде са инструментите? ‫--כן נ-צ--ם-כל--העב-דה?‬ ‫---- נ----- כ-- ה------- ‫-י-ן נ-צ-י- כ-י ה-ב-ד-?- ------------------------- ‫היכן נמצאים כלי העבודה?‬ 0
he-k--n --m-sa'-m-k-e-----a--da-? h------ n-------- k--- h--------- h-y-h-n n-m-s-'-m k-e- h-'-v-d-h- --------------------------------- heykhan nimtsa'im kley ha'avodah?
Трябват ми от чук и клещи. ‫א-י-צ-י--/ ה-פ-יש --בת-‬ ‫--- צ--- / ה פ--- ו----- ‫-נ- צ-י- / ה פ-י- ו-ב-.- ------------------------- ‫אני צריך / ה פטיש וצבת.‬ 0
ani t---i----s-ikh---p-tish -'-s-at. a-- t--------------- p----- w------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- p-t-s- w-t-v-t- ------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah patish w'tsvat.
Трябват ми дрелка и отвертка. ‫-נ--צר-ך /-- --ד-ה-ומ-ר--‬ ‫--- צ--- / ה מ---- ו------ ‫-נ- צ-י- / ה מ-ד-ה ו-ב-ג-‬ --------------------------- ‫אני צריך / ה מקדחה ומברג.‬ 0
ani-ts--i---ts---h-h--aq-e-a- -mavre-. a-- t--------------- m------- u------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- m-q-e-a- u-a-r-g- -------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah maqdexah umavreg.
Къде са бижутата? ‫הי---נ----- --כ-י-ים-‬ ‫---- נ----- ה--------- ‫-י-ן נ-צ-י- ה-כ-י-י-?- ----------------------- ‫היכן נמצאים התכשיטים?‬ 0
h-y---- -im-sa'im-ha-----h--im? h------ n-------- h------------ h-y-h-n n-m-s-'-m h-t-k-s-i-i-? ------------------------------- heykhan nimtsa'im hatakhshitim?
Трябват ми гердан и гривна. ‫-נ- צר-ך /---ש-ש-ת ----ד.‬ ‫--- צ--- / ה ש---- ו------ ‫-נ- צ-י- / ה ש-ש-ת ו-מ-ד-‬ --------------------------- ‫אני צריך / ה שרשרת וצמיד.‬ 0
a-i-t-ar-------i--ah-sh-rs---et--'t--m--. a-- t--------------- s--------- w-------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- s-a-s-e-e- w-t-a-i-. ----------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah sharsheret w'tsamid.
Трябват ми пръстен и обеци. ‫א-י--ר-ך-/-ה-טבעת-ו-גי-ים-‬ ‫--- צ--- / ה ט--- ו-------- ‫-נ- צ-י- / ה ט-ע- ו-ג-ל-ם-‬ ---------------------------- ‫אני צריך / ה טבעת ועגילים.‬ 0
a-----a--k---s--kh-------'a--w---il-m. a-- t--------------- t------ w-------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- t-b-'-t w-a-i-i-. -------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah taba'at w'agilim.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Жените са по-лингвистично надарени от мъжете!

Жените са също толкова интелигентни, колкото и мъжете. Като цяло и двата пола имат един и същ коефициент на интелигентност. Въпреки това, компетенциите между половете се различават. Например, мъжете мислят по-добре триизмерно. Те също решават математически задачи по-добре. Жените, от друга страна, имат по-добра памет. И овладяват езици по-добре. Жените правят по-малко грешки в правописа и граматиката. Те също така имат по- голям речников запас и четат по-гладко. Ето защо, те обикновено постигат по-добри резултати в езикови тестове. Причината за лингвистичните дарби на жените се крие в мозъка. Мъжкият и женският мозък са организирани по различен начин. Лявата половина на мозъка е отговорна за езика. Този участък контролира езиковите процеси. Въпреки това, жените използват и двете половини на мозъка при обработката на речта. Освен това, двете половини на мозъка им могат да обменят идеи по-добре. Така че женският мозък е по-активен при обработката на речта. И по този начин жените я обработват по-ефективно. По какъв точно начин мозъците на двата пола се различават е все още неизвестно. Някои учени смятат, че биологията е причината за това. Женските и мъжките гени влияят върху развитието на мозъка. Жените и мъжете са също такива, каквито са, поради хормоните. Други казват, че нашето възпитание влияе на нашето развитие. Защото на женските бебета се говори и чете повече. Малките момчета, от друга страна, получават повече технически играчки. Така че причината може да се крие в това, че нашата среда формира мозъка. От друга страна, съществуват разлики и в различните части на света. И децата се отглеждат по различен начин във всяка култура...
Знаете ли, че?
Виетнамският принадлежи към мон-кхмерските езици. Той е майчин език на повече от 80 милиона души. Не е свързан с китайския. Но по-голямата част от речниковия състав е с китайски произход. Причината за това е, че в продължение на 1000 години Виетнам е доминирани от Китай. През колониалния период френският е повлиял значително развитието на езика. Виетнамският е тонален език. Това означава, че височината на тона на сричките определя значението им. Неправилното произношение може напълно да промени казаното или дори да го направи безсмислено. Erraten Sie Днес езикът се пише с латински букви. В миналото са били използвани китайски йероглифи. Тъй като виетнамският е изолиращ език, в него не съществуват склонения и спрежения. Езикът все още е слабо изследван ... Открийте го, той наистина си заслужава!