Разговорник

Пазаруване   »   Einkaufen

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [vierundfünfzig]

+

Einkaufen

+

Можете да кликнете върху всяко празно място, за да видите текста, или:   

български немски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ic- m----- e-- G------- k-----. Ich möchte ein Geschenk kaufen. 0 +
Но не нещо прекалено скъпо. Ab-- n----- a---- T------. Aber nichts allzu Teueres. 0 +
Може би дамска чанта? Vi-------- e--- H---------? Vielleicht eine Handtasche? 0 +
     
Какъв цвят желаете? We---- F---- m------ S--? Welche Farbe möchten Sie? 0 +
Черен, кафяв или бял? Sc------ b---- o--- w---? Schwarz, braun oder weiß? 0 +
Голяма или малка? Ei-- g---- o--- e--- k-----? Eine große oder eine kleine? 0 +
     
Може ли да видя тази? Da-- i-- d---- m-- s----? Darf ich diese mal sehen? 0 +
От кожа ли е? Is- d-- a-- L----? Ist die aus Leder? 0 +
Или от изкуствена материя? Od-- i-- d-- a-- K---------? Oder ist die aus Kunststoff? 0 +
     
От кожа естествено. Au- L---- n--------. Aus Leder natürlich. 0 +
Това е особено добро качество. Da- i-- e--- b-------- g--- Q-------. Das ist eine besonders gute Qualität. 0 +
Чантата действително е на много изгодна цена. Un- d-- H--------- i-- w------- s--- p--------. Und die Handtasche ist wirklich sehr preiswert. 0 +
     
Харесва ми. Di- g------ m--. Die gefällt mir. 0 +
Ще я взема. Di- n---- i--. Die nehme ich. 0 +
Може ли евентуално да я подменя? Ka-- i-- d-- e-------- u---------? Kann ich die eventuell umtauschen? 0 +
     
Разбира се. Se----------------. Selbstverständlich. 0 +
Ние ще я опаковаме като подарък. Wi- p----- s-- a-- G------- e--. Wir packen sie als Geschenk ein. 0 +
Касата е там отсреща. Do-- d----- i-- d-- K----. Dort drüben ist die Kasse. 0 +
     

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...