Разговорник

bg Пазаруване   »   es Ir de compras

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [cincuenta y cuatro]

Ir de compras

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Que--ía c---r------re-alo. Q------ c------ u- r------ Q-e-r-a c-m-r-r u- r-g-l-. -------------------------- Querría comprar un regalo.
Но не нещо прекалено скъпо. P--- nada dem--i-d--caro. P--- n--- d-------- c---- P-r- n-d- d-m-s-a-o c-r-. ------------------------- Pero nada demasiado caro.
Може би дамска чанта? ¿Un-bol----ta-----? ¿-- b----- t-- v--- ¿-n b-l-o- t-l v-z- ------------------- ¿Un bolso, tal vez?
Какъв цвят желаете? ¿D- qué --lo--l- -u--r-? ¿-- q-- c---- l- q------ ¿-e q-é c-l-r l- q-i-r-? ------------------------ ¿De qué color lo quiere?
Черен, кафяв или бял? ¿-egro, m-r--n-o-b-----? ¿------ m----- o b------ ¿-e-r-, m-r-ó- o b-a-c-? ------------------------ ¿Negro, marrón o blanco?
Голяма или малка? ¿---n-e o -e--eño? ¿------ o p------- ¿-r-n-e o p-q-e-o- ------------------ ¿Grande o pequeño?
Може ли да видя тази? ¿P--do v------os? ¿----- v-- é----- ¿-u-d- v-r é-t-s- ----------------- ¿Puedo ver éstos?
От кожа ли е? ¿-s--e---el? ¿-- d- p---- ¿-s d- p-e-? ------------ ¿Es de piel?
Или от изкуствена материя? ¿--de-pl--t-c-? ¿- d- p-------- ¿- d- p-á-t-c-? --------------- ¿O de plástico?
От кожа естествено. D----e-- n-t-r-----te. D- p---- n------------ D- p-e-, n-t-r-l-e-t-. ---------------------- De piel, naturalmente.
Това е особено добро качество. E--de muy b-e---cali---. E- d- m-- b---- c------- E- d- m-y b-e-a c-l-d-d- ------------------------ Es de muy buena calidad.
Чантата действително е на много изгодна цена. Y--- bol-o-es---realmente---y -i-n -e-pr-c-o. Y e- b---- e--- r-------- m-- b--- d- p------ Y e- b-l-o e-t- r-a-m-n-e m-y b-e- d- p-e-i-. --------------------------------------------- Y el bolso está realmente muy bien de precio.
Харесва ми. M- gu-t-. M- g----- M- g-s-a- --------- Me gusta.
Ще я взема. M- lo qued-. M- l- q----- M- l- q-e-o- ------------ Me lo quedo.
Може ли евентуално да я подменя? ¿-o --e-o-ca-b--r,----- -l cas-? ¿-- p---- c------- d--- e- c---- ¿-o p-e-o c-m-i-r- d-d- e- c-s-? -------------------------------- ¿Lo puedo cambiar, dado el caso?
Разбира се. N---ra-m----. N------------ N-t-r-l-e-t-. ------------- Naturalmente.
Ние ще я опаковаме като подарък. S- -o env-lve--- ---o -e-a--. S- l- e--------- c--- r------ S- l- e-v-l-e-o- c-m- r-g-l-. ----------------------------- Se lo envolvemos como regalo.
Касата е там отсреща. La -aja ---á----. L- c--- e--- a--- L- c-j- e-t- a-í- ----------------- La caja está ahí.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...