Разговорник

bg Пазаруване   »   et Sisseostud

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [viiskümmend neli]

Sisseostud

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ma so--i-- k-nki----a. M- s------ k---- o---- M- s-o-i-s k-n-i o-t-. ---------------------- Ma sooviks kinki osta. 0
Но не нещо прекалено скъпо. K-id---------mis p--ek- lii--- -a-l--. K--- m------ m-- p----- l----- k------ K-i- m-d-g-, m-s p-l-k- l-i-l- k-l-i-. -------------------------------------- Kuid midagi, mis poleks liialt kallis. 0
Може би дамска чанта? V--b---l- ---k-t-? V-------- k------- V-i---l-a k-e-o-t- ------------------ Võib-olla käekott? 0
Какъв цвят желаете? Mi-list-v--vi t---o--it-? M------ v---- t- s------- M-l-i-t v-r-i t- s-o-i-e- ------------------------- Millist värvi te soovite? 0
Черен, кафяв или бял? M-s-a,-----n--v----alg--? M----- p----- v-- v------ M-s-a- p-u-n- v-i v-l-e-? ------------------------- Musta, pruuni või valget? 0
Голяма или малка? Su-r---õ- -äi-es-? S---- v-- v------- S-u-t v-i v-i-e-t- ------------------ Suurt või väikest? 0
Може ли да видя тази? To--- m- seda----r--v---a-a? T---- m- s--- k---- v------- T-h-n m- s-d- k-r-a v-a-a-a- ---------------------------- Tohin ma seda korra vaadata? 0
От кожа ли е? Kas------n --h-s-? K-- s-- o- n------ K-s s-e o- n-h-s-? ------------------ Kas see on nahast? 0
Или от изкуствена материя? Või -n -- ku-st-a-e-j----t? V-- o- t- k---------------- V-i o- t- k-n-t-a-e-j-l-s-? --------------------------- Või on ta kunstmaterjalist? 0
От кожа естествено. Na-----l--mul-k-l-. N----- l----------- N-h-s- l-o-u-i-u-t- ------------------- Nahast loomulikult. 0
Това е особено добро качество. S-e-o- -ärmis-lt k-a-i----n-. S-- o- ä-------- k----------- S-e o- ä-r-i-e-t k-a-i-e-t-e- ----------------------------- See on äärmiselt kvaliteetne. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. J---äek-tt -n-t--s-- sed---in-- v-ä--. J- k------ o- t----- s--- h---- v----- J- k-e-o-t o- t-e-t- s-d- h-n-a v-ä-t- -------------------------------------- Ja käekott on tõesti seda hinda väärt. 0
Харесва ми. S-e-mee---b-m--le. S-- m------ m----- S-e m-e-d-b m-l-e- ------------------ See meeldib mulle. 0
Ще я взема. Ma -õ-an -elle. M- v---- s----- M- v-t-n s-l-e- --------------- Ma võtan selle. 0
Може ли евентуално да я подменя? K-s-ma s-an -e---h---em--mb------etad-? K-- m- s--- s--- h----- ü---- v-------- K-s m- s-a- s-d- h-l-e- ü-b-r v-h-t-d-? --------------------------------------- Kas ma saan seda hiljem ümber vahetada? 0
Разбира се. L-o-uli----. L----------- L-o-u-i-u-t- ------------ Loomulikult. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Me ----me-t--ki------ä-a. M- p----- t- k------ ä--- M- p-k-m- t- k-n-i-a ä-a- ------------------------- Me pakime ta kingina ära. 0
Касата е там отсреща. Ka-s---- -e-l----. K---- o- s-------- K-s-a o- s-a-p-o-. ------------------ Kassa on sealpool. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...