Разговорник

bg Пазаруване   »   he ‫לעשות קניות‬

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

‫54 [חמישים וארבע]‬

54 [xamishim w\'arba]

‫לעשות קניות‬

[la'assot qniot]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ‫א-י -וצ--לקנ-ת מת-ה.‬ ‫--- ר--- ל---- מ----- ‫-נ- ר-צ- ל-נ-ת מ-נ-.- ---------------------- ‫אני רוצה לקנות מתנה.‬ 0
an- --t-eh/r-t-ah-l-q----m---n--. a-- r------------ l----- m------- a-i r-t-e-/-o-s-h l-q-o- m-t-n-h- --------------------------------- ani rotseh/rotsah liqnot matanah.
Но не нещо прекалено скъпо. ‫אב- -א -ש-ו-י-ר-----‬ ‫--- ל- מ--- י-- מ---- ‫-ב- ל- מ-ה- י-ר מ-י-‬ ---------------------- ‫אבל לא משהו יקר מדי.‬ 0
a-a---- -a-h--u-yaq-r -id-y. a--- l- m------ y---- m----- a-a- l- m-s-e-u y-q-r m-d-y- ---------------------------- aval lo mashehu yaqar miday.
Може би дамска чанта? ‫א-לי---ק -ד-‬ ‫---- ת-- י--- ‫-ו-י ת-ק י-?- -------------- ‫אולי תיק יד?‬ 0
u-ay-ti- --d? u--- t-- y--- u-a- t-q y-d- ------------- ulay tiq yad?
Какъв цвят желаете? ‫בא-ז-----?‬ ‫----- צ---- ‫-א-ז- צ-ע-‬ ------------ ‫באיזה צבע?‬ 0
b'e--eh-----a? b------ t----- b-e-z-h t-e-a- -------------- b'eyzeh tseva?
Черен, кафяв или бял? ‫-חו-, ח-ם א- -בן-‬ ‫----- ח-- א- ל---- ‫-ח-ר- ח-ם א- ל-ן-‬ ------------------- ‫שחור, חום או לבן?‬ 0
s---o-,-xum-- la--n? s------ x-- o l----- s-a-o-, x-m o l-v-n- -------------------- shaxor, xum o lavan?
Голяма или малка? ‫-דו- א- ק---‬ ‫---- א- ק---- ‫-ד-ל א- ק-ן-‬ -------------- ‫גדול או קטן?‬ 0
ga-o--o-q----? g---- o q----- g-d-l o q-t-n- -------------- gadol o qatan?
Може ли да видя тази? ‫אפ---ל-אות או---‬ ‫---- ל---- א----- ‫-פ-ר ל-א-ת א-ת-?- ------------------ ‫אפשר לראות אותו?‬ 0
efs-a----r'o--ot-? e----- l----- o--- e-s-a- l-r-o- o-o- ------------------ efshar lir'ot oto?
От кожа ли е? ‫----ה-- -שוי -עו--‬ ‫--- ה-- ע--- מ----- ‫-א- ה-א ע-ו- מ-ו-?- -------------------- ‫האם הוא עשוי מעור?‬ 0
ha--m ---a--u-------? h---- h- a---- m----- h-'-m h- a-s-y m-'-r- --------------------- ha'im hu assuy me'or?
Или от изкуствена материя? ‫א---חו---ם --נ--ים?‬ ‫-- מ------ ס-------- ‫-ו מ-ו-ר-ם ס-נ-ט-ם-‬ --------------------- ‫או מחומרים סינטטים?‬ 0
o-m---m-r-- s--teti-? o m-------- s-------- o m-x-m-r-m s-n-e-i-? --------------------- o mixomarim sintetim?
От кожа естествено. ‫--א--שמעו--‬ ‫---- ש------ ‫-ד-י ש-ע-ר-‬ ------------- ‫ודאי שמעור.‬ 0
wada'- -h-me'-r. w----- s-------- w-d-'- s-e-e-o-. ---------------- wada'i sheme'or.
Това е особено добро качество. ‫-א-כ-ת ט-בה -------‬ ‫------ ט--- ב------- ‫-א-כ-ת ט-ב- ב-י-ח-.- --------------------- ‫האיכות טובה במיוחד.‬ 0
ha-e-kh----ovah b---ux--. h-------- t---- b-------- h-'-y-h-t t-v-h b-m-u-a-. ------------------------- ha'eykhut tovah bimyuxad.
Чантата действително е на много изгодна цена. ‫----יר-ב--- ---אה-‬ ‫------ ב--- מ------ ‫-ה-ח-ר ב-מ- מ-י-ה-‬ -------------------- ‫והמחיר באמת מציאה.‬ 0
w--amex-- v--m-t -----'--. w-------- v----- m-------- w-h-m-x-r v-e-e- m-t-i-a-. -------------------------- w'hamexir v'emet metsi'ah.
Харесва ми. ‫זה--ו---ח- -עי-י.‬ ‫-- מ--- ח- ב------ ‫-ה מ-צ- ח- ב-י-י-‬ ------------------- ‫זה מוצא חן בעיני.‬ 0
z-- ------x-n-b-'---ay. z-- m---- x-- b-------- z-h m-t-e x-n b-'-y-a-. ----------------------- zeh motse xen be'eynay.
Ще я взема. ‫-ני-אק-ה אות-.‬ ‫--- א--- א----- ‫-נ- א-נ- א-ת-.- ---------------- ‫אני אקנה אותו.‬ 0
a-i --n-----o. a-- e---- o--- a-i e-n-h o-o- -------------- ani eqneh oto.
Може ли евентуално да я подменя? ‫--ש- ------הח--ף-‬ ‫---- י--- ל------- ‫-פ-ר י-י- ל-ח-י-?- ------------------- ‫אפשר יהיה להחליף?‬ 0
ef-h-- i---h-l-ha--if? e----- i---- l-------- e-s-a- i-y-h l-h-x-i-? ---------------------- efshar ihyeh l'haxlif?
Разбира се. ‫בוד-י.‬ ‫------- ‫-ו-א-.- -------- ‫בודאי.‬ 0
b-w--a-y. b-------- b-w-d-'-. --------- bewada'y.
Ние ще я опаковаме като подарък. ‫-נ-נו נאר-ז--א-י----תנ-.‬ ‫----- נ---- ב----- מ----- ‫-נ-נ- נ-ר-ז ב-ר-ז- מ-נ-.- -------------------------- ‫אנחנו נארוז באריזת מתנה.‬ 0
an-xn- ne-e--z---'---zat-m----a-. a----- n------ b-------- m------- a-a-n- n-'-r-z b-'-r-z-t m-t-n-h- --------------------------------- anaxnu ne'eroz be'arizat matanah.
Касата е там отсреща. ‫ה-ופ- -מצא--ש-.‬ ‫----- נ---- ש--- ‫-ק-פ- נ-צ-ת ש-.- ----------------- ‫הקופה נמצאת שם.‬ 0
h-qu-a- -i-tse'- s---. h------ n------- s---- h-q-p-h n-m-s-'- s-a-. ---------------------- haqupah nimtse't sham.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...