Разговорник

bg Пазаруване   »   hr Kupovina

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pedeset i četiri]

Kupovina

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ž---m kupiti-p--l--. Ž---- k----- p------ Ž-l-m k-p-t- p-k-o-. -------------------- Želim kupiti poklon. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Al-- -i-t- prev-še-----o. A--- n---- p------ s----- A-i- n-š-a p-e-i-e s-u-o- ------------------------- Ali, ništa previše skupo. 0
Може би дамска чанта? M-ž-a ru-n- ---b---? M---- r---- t------- M-ž-a r-č-u t-r-i-u- -------------------- Možda ručnu torbicu? 0
Какъв цвят желаете? Ko------u ------? K--- b--- ž------ K-j- b-j- ž-l-t-? ----------------- Koju boju želite? 0
Черен, кафяв или бял? C---- -m-đu ili -i-e-u? C---- s---- i-- b------ C-n-, s-e-u i-i b-j-l-? ----------------------- Crnu, smeđu ili bijelu? 0
Голяма или малка? V--ik--i-i-m-l-? V----- i-- m---- V-l-k- i-i m-l-? ---------------- Veliku ili malu? 0
Може ли да видя тази? M-g---- -i-j-ti ov-? M--- l- v------ o--- M-g- l- v-d-e-i o-u- -------------------- Mogu li vidjeti ovu? 0
От кожа ли е? Je--- ona o- ko--? J- l- o-- o- k---- J- l- o-a o- k-ž-? ------------------ Je li ona od kože? 0
Или от изкуствена материя? Ili je-o---mjetno----terijala? I-- j- o- u------- m---------- I-i j- o- u-j-t-o- m-t-r-j-l-? ------------------------------ Ili je od umjetnog materijala? 0
От кожа естествено. Nar-v-----d-kož-. N------- о- k---- N-r-v-o- о- k-ž-. ----------------- Naravno, оd kože. 0
Това е особено добро качество. To -e-p-s-b-o --b-a--v---te-a. T- j- p------ d---- k--------- T- j- p-s-b-o d-b-a k-a-i-e-a- ------------------------------ To je posebno dobra kvaliteta. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. A--i-en------e-to-bi-e-je s--a-no -ov--j-a. A c----- r---- t------ j- s------ p-------- A c-j-n- r-č-e t-r-i-e j- s-v-r-o p-v-l-n-. ------------------------------------------- A cijena ručne torbice je stvarno povoljna. 0
Харесва ми. Svi-- ----e. S---- m- s-- S-i-a m- s-. ------------ Sviđa mi se. 0
Ще я взема. U-et ću j-. U--- ć- j-- U-e- ć- j-. ----------- Uzet ću je. 0
Може ли евентуално да я подменя? M----l- je ---n---lno -a-ij--it-? M--- l- j- e--------- z---------- M-g- l- j- e-e-t-a-n- z-m-j-n-t-? --------------------------------- Mogu li je eventualno zamijeniti? 0
Разбира се. P-dra---i-ev- s-. P------------ s-- P-d-a-u-i-e-a s-. ----------------- Podrazumijeva se. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. U---irat--em- j- --o--o---n. U------- ć--- j- k-- p------ U-a-i-a- ć-m- j- k-o p-k-o-. ---------------------------- Upakirat ćemo jе kao poklon. 0
Касата е там отсреща. T--o -re-- j--b-a-ajn-. T--- p---- j- b-------- T-m- p-e-o j- b-a-a-n-. ----------------------- Tamo preko je blagajna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...