Разговорник

bg Пазаруване   »   ka ყიდვა

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ორმოცდათოთხმეტი]

54 [ormotsdatotkhmet\'i]

ყიდვა

[qidva]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. საჩუ-რ-ს--ი-ვ- მინ-ა. ს------- ყ---- მ----- ს-ჩ-ქ-ი- ყ-დ-ა მ-ნ-ა- --------------------- საჩუქრის ყიდვა მინდა. 0
s---u-ris qid----i-da. s-------- q---- m----- s-c-u-r-s q-d-a m-n-a- ---------------------- sachukris qidva minda.
Но не нещо прекалено скъпо. მაგრ-მ არ- თ--ი-----ირის. მ----- ა-- თ- ი-- ძ------ მ-გ-ა- ა-ც თ- ი-ე ძ-ი-ი-. ------------------------- მაგრამ არც თუ ისე ძვირის. 0
m----- arts-t----e--------. m----- a--- t- i-- d------- m-g-a- a-t- t- i-e d-v-r-s- --------------------------- magram arts tu ise dzviris.
Може би дамска чанта? ი-ნე--ხ-ლ-ან-ა? ი---- ხ-------- ი-ნ-ბ ხ-ლ-ა-თ-? --------------- იქნებ ხელჩანთა? 0
ikne- ---lcha---? i---- k---------- i-n-b k-e-c-a-t-? ----------------- ikneb khelchanta?
Какъв цвят желаете? რ-----------ავ-? რ- ფ--- გ------- რ- ფ-რ- გ-ე-ა-თ- ---------------- რა ფერი გნებავთ? 0
ra ---i g--b--t? r- p--- g------- r- p-r- g-e-a-t- ---------------- ra peri gnebavt?
Черен, кафяв или бял? შ--ი- ---ის-ერ- თუ -ეთ--? შ---- ყ-------- თ- თ----- შ-ვ-, ყ-ვ-ს-ე-ი თ- თ-თ-ი- ------------------------- შავი, ყავისფერი თუ თეთრი? 0
s-a-i- -a-i----- -u-t--r-? s----- q-------- t- t----- s-a-i- q-v-s-e-i t- t-t-i- -------------------------- shavi, qavisperi tu tetri?
Голяма или малка? დიდ- -- ---არ-? დ--- თ- პ------ დ-დ- თ- პ-ტ-რ-? --------------- დიდი თუ პატარა? 0
d--i-tu -'-t'a-a? d--- t- p-------- d-d- t- p-a-'-r-? ----------------- didi tu p'at'ara?
Може ли да видя тази? შ----ება--ნა--? შ------- ვ----- შ-ი-ლ-ბ- ვ-ა-ო- --------------- შეიძლება ვნახო? 0
she--zle-a-vna--o? s--------- v------ s-e-d-l-b- v-a-h-? ------------------ sheidzleba vnakho?
От кожа ли е? ტყავი--ა--ს? ტ----- ა---- ტ-ა-ი- ა-ი-? ------------ ტყავის არის? 0
t'qa-is-a---? t------ a---- t-q-v-s a-i-? ------------- t'qavis aris?
Или от изкуствена материя? თ- ხ--ოვნ---ა? თ- ხ---------- თ- ხ-ლ-ვ-უ-ი-? -------------- თუ ხელოვნურია? 0
tu k-e--v-uria? t- k----------- t- k-e-o-n-r-a- --------------- tu khelovnuria?
От кожа естествено. ტყ-ვის, ----ქმა უ---. ტ------ რ- თ--- უ---- ტ-ა-ი-, რ- თ-მ- უ-დ-. --------------------- ტყავის, რა თქმა უნდა. 0
t----is- r--tk----n-a. t------- r- t--- u---- t-q-v-s- r- t-m- u-d-. ---------------------- t'qavis, ra tkma unda.
Това е особено добро качество. ე- --ნ-ა-უ---ბ-თ --რისხია-ი-. ე- გ------------ ხ----------- ე- გ-ნ-ა-უ-რ-ბ-თ ხ-რ-ს-ი-ნ-ა- ----------------------------- ეს განსაკუთრებით ხარისხიანია. 0
es-g-n--k'--rebi- kh-ri-kh--n-a. e- g------------- k------------- e- g-n-a-'-t-e-i- k-a-i-k-i-n-a- -------------------------------- es gansak'utrebit khariskhiania.
Чантата действително е на много изгодна цена. ხ---ა-თა -არ-ლა- --ფ-ა. ხ------- მ------ ი----- ხ-ლ-ა-თ- მ-რ-ლ-ც ი-ფ-ა- ----------------------- ხელჩანთა მართლაც იაფია. 0
k-el-h--t- mar-lats i----. k--------- m------- i----- k-e-c-a-t- m-r-l-t- i-p-a- -------------------------- khelchanta martlats iapia.
Харесва ми. მომწ--ს. მ------- მ-მ-ო-ს- -------- მომწონს. 0
mo--s--ns. m--------- m-m-s-o-s- ---------- momts'ons.
Ще я взема. ვი--დი. ვ------ ვ-ყ-დ-. ------- ვიყიდი. 0
v--i--. v------ v-q-d-. ------- viqidi.
Може ли евентуално да я подменя? გ--ოც--ა---ს-ძ-ე-ე-ი-? გ------- შ------------ გ-მ-ც-ლ- შ-ს-ძ-ე-ე-ი-? ---------------------- გამოცვლა შესაძლებელია? 0
ga---svl----es---l------? g-------- s-------------- g-m-t-v-a s-e-a-z-e-e-i-? ------------------------- gamotsvla shesadzlebelia?
Разбира се. რ-----ა---დ-. რ- თ--- უ---- რ- თ-მ- უ-დ-. ------------- რა თქმა უნდა. 0
r--t--a u---. r- t--- u---- r- t-m- u-d-. ------------- ra tkma unda.
Ние ще я опаковаме като подарък. გაგ-ხ-ე-- ----რ--სა-უქ--ს. გ-------- რ----- ს-------- გ-გ-ხ-ე-თ რ-გ-რ- ს-ჩ-ქ-რ-. -------------------------- გაგიხვევთ როგორც საჩუქარს. 0
g-g-k---v- -----ts--a-h-kar-. g--------- r------ s--------- g-g-k-v-v- r-g-r-s s-c-u-a-s- ----------------------------- gagikhvevt rogorts sachukars.
Касата е там отсреща. ი--არ-- ---ა--. ი- ა--- ს------ ი- ა-ი- ს-ლ-რ-. --------------- იქ არის სალარო. 0
ik -r-s s-l-ro. i- a--- s------ i- a-i- s-l-r-. --------------- ik aris salaro.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...