Разговорник

bg Пазаруване   »   ky Shopping

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [элүү төрт]

54 [elüü tört]

Shopping

[Satıp aluu]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Мен---лек--ат-п--лгым -е--т. М-- б---- с---- а---- к----- М-н б-л-к с-т-п а-г-м к-л-т- ---------------------------- Мен белек сатып алгым келет. 0
M-n-bel-k sa-ıp --g---ke---. M-- b---- s---- a---- k----- M-n b-l-k s-t-p a-g-m k-l-t- ---------------------------- Men belek satıp algım kelet.
Но не нещо прекалено скъпо. Биро--ө---к-мбат эч-н---е-жо-. Б---- ө-- к----- э- н---- ж--- Б-р-к ө-ө к-м-а- э- н-р-е ж-к- ------------------------------ Бирок өтө кымбат эч нерсе жок. 0
B--ok ----k--b-t------rse-jok. B---- ö-- k----- e- n---- j--- B-r-k ö-ö k-m-a- e- n-r-e j-k- ------------------------------ Birok ötö kımbat eç nerse jok.
Може би дамска чанта? Б--ким, -а--ык? Б------ б------ Б-л-и-, б-ш-ы-? --------------- Балким, баштык? 0
Ba-ki-,---ş-ı-? B------ b------ B-l-i-, b-ş-ı-? --------------- Balkim, baştık?
Какъв цвят желаете? С-з к--сы -ү-тү к-а-айсыз? С-- к---- т---- к--------- С-з к-й-ы т-с-ү к-а-а-с-з- -------------------------- Сиз кайсы түстү каалайсыз? 0
S-z--a-sı--üs----a-l-y-ız? S-- k---- t---- k--------- S-z k-y-ı t-s-ü k-a-a-s-z- -------------------------- Siz kaysı tüstü kaalaysız?
Черен, кафяв или бял? К---- к-----же-ак? К---- к---- ж- а-- К-р-, к-р-ң ж- а-? ------------------ Кара, күрөң же ак? 0
K-ra, --r-ŋ je a-? K---- k---- j- a-- K-r-, k-r-ŋ j- a-? ------------------ Kara, küröŋ je ak?
Голяма или малка? Чо--- же-----неб-? Ч---- ж- к-------- Ч-ң-у ж- к-ч-н-б-? ------------------ Чоңбу же кичинеби? 0
Çoŋbu--e k-çi-ebi? Ç---- j- k-------- Ç-ŋ-u j- k-ç-n-b-? ------------------ Çoŋbu je kiçinebi?
Може ли да видя тази? М-н му-у көр-ө- бол--у? М-- м--- к----- б------ М-н м-н- к-р-ө- б-л-б-? ----------------------- Мен муну көрсөм болобу? 0
Me- ---- -------bolobu? M-- m--- k----- b------ M-n m-n- k-r-ö- b-l-b-? ----------------------- Men munu körsöm bolobu?
От кожа ли е? Б-л--ер---- жас---а-бы? Б-- т------ ж---------- Б-л т-р-д-н ж-с-л-а-б-? ----------------------- Бул териден жасалганбы? 0
B---t------ j--alga-bı? B-- t------ j---------- B-l t-r-d-n j-s-l-a-b-? ----------------------- Bul teriden jasalganbı?
Или от изкуствена материя? Же----ж-салма-----р-ал-а-д-н-жа-ал--нб-? Ж- а- ж------ м------------- ж---------- Ж- а- ж-с-л-а м-т-р-а-д-р-а- ж-с-л-а-б-? ---------------------------------------- Же ал жасалма материалдардан жасалганбы? 0
J--al---salma ma-e-i-l-a--an j-sa-ganb-? J- a- j------ m------------- j---------- J- a- j-s-l-a m-t-r-a-d-r-a- j-s-l-a-b-? ---------------------------------------- Je al jasalma materialdardan jasalganbı?
От кожа естествено. А-б-т--- б---а--ы. А------- б-------- А-б-т-е- б-л-а-р-. ------------------ Албетте, булгаары. 0
A-----e- -ul--a--. A------- b-------- A-b-t-e- b-l-a-r-. ------------------ Albette, bulgaarı.
Това е особено добро качество. Бу--ө---чө ж-кшы--а---. Б-- ө----- ж---- с----- Б-л ө-г-ч- ж-к-ы с-п-т- ----------------------- Бул өзгөчө жакшы сапат. 0
B-l --g-çö ------sa--t. B-- ö----- j---- s----- B-l ö-g-ç- j-k-ı s-p-t- ----------------------- Bul özgöçö jakşı sapat.
Чантата действително е на много изгодна цена. Ал-эми--а-тык ч-нд-п--л- арза-. А- э-- б----- ч----- э-- а----- А- э-и б-ш-ы- ч-н-а- э-е а-з-н- ------------------------------- Ал эми баштык чындап эле арзан. 0
A--em--ba--ık-çında- e---a---n. A- e-- b----- ç----- e-- a----- A- e-i b-ş-ı- ç-n-a- e-e a-z-n- ------------------------------- Al emi baştık çındap ele arzan.
Харесва ми. Бу-----а-жа-ты. Б-- м--- ж----- Б-л м-г- ж-к-ы- --------------- Бул мага жакты. 0
Bul maga-----ı. B-- m--- j----- B-l m-g- j-k-ı- --------------- Bul maga jaktı.
Ще я взема. Мен----- ал--. М-- м--- а---- М-н м-н- а-а-. -------------- Мен муну алам. 0
Me--m-n- --am. M-- m--- a---- M-n m-n- a-a-. -------------- Men munu alam.
Може ли евентуално да я подменя? К-ре- -о-с-, м---а-ы а--ашт-р- -л--б-? К---- б----- м-- а-- а-------- а------ К-р-к б-л-о- м-н а-ы а-м-ш-ы-а а-а-б-? -------------------------------------- Керек болсо, мен аны алмаштыра аламбы? 0
K-r-- b------m-n---ı alm-şt-r--a-a-bı? K---- b----- m-- a-- a-------- a------ K-r-k b-l-o- m-n a-ı a-m-ş-ı-a a-a-b-? -------------------------------------- Kerek bolso, men anı almaştıra alambı?
Разбира се. А--е---. А------- А-б-т-е- -------- Албетте. 0
Alb-t--. A------- A-b-t-e- -------- Albette.
Ние ще я опаковаме като подарък. Аны--е--- -ат----о-оп---ё--з. А-- б---- к----- о--- к------ А-ы б-л-к к-т-р- о-о- к-ё-у-. ----------------------------- Аны белек катары ороп коёбуз. 0
A----e------t--ı o--- ----b-z. A-- b---- k----- o--- k------- A-ı b-l-k k-t-r- o-o- k-y-b-z- ------------------------------ Anı belek katarı orop koyobuz.
Касата е там отсреща. Ка--а----- -а---. К---- о--- ж----- К-с-а о-о- ж-к-а- ----------------- Касса ошол жакта. 0
K--sa--ş---j-k--. K---- o--- j----- K-s-a o-o- j-k-a- ----------------- Kassa oşol jakta.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...