Разговорник

bg Пазаруване   »   lv Iepirkšanās

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [piecdesmit četri]

Iepirkšanās

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. E- vēlos-no--rkt-------. E- v---- n------ d------ E- v-l-s n-p-r-t d-v-n-. ------------------------ Es vēlos nopirkt dāvanu. 0
Но не нещо прекалено скъпо. B-t -eko-pārāk-dā--u. B-- n--- p---- d----- B-t n-k- p-r-k d-r-u- --------------------- Bet neko pārāk dārgu. 0
Може би дамска чанта? V--b---ro--ss--iņu? V----- r----------- V-r-ū- r-k-s-o-i-u- ------------------- Varbūt rokassomiņu? 0
Какъв цвят желаете? Kā-- --ās-? K--- k----- K-d- k-ā-ā- ----------- Kādā krāsā? 0
Черен, кафяв или бял? M----- -rūn- --i--al--? M----- b---- v-- b----- M-l-u- b-ū-u v-i b-l-u- ----------------------- Melnu, brūnu vai baltu? 0
Голяма или малка? Li--u --------? L---- v-- m---- L-e-u v-i m-z-? --------------- Lielu vai mazu? 0
Може ли да видя тази? Va- es v-r----a--katīt š-? V-- e- v----- a------- š-- V-i e- v-r-t- a-s-a-ī- š-? -------------------------- Vai es varētu apskatīt šo? 0
От кожа ли е? V-i tā ir -o -d-s? V-- t- i- n- ā---- V-i t- i- n- ā-a-? ------------------ Vai tā ir no ādas? 0
Или от изкуствена материя? Va- tā ---n- -āk-l-g-s ā-as? V-- t- i- n- m-------- ā---- V-i t- i- n- m-k-l-g-s ā-a-? ---------------------------- Vai tā ir no mākslīgās ādas? 0
От кожа естествено. No--da-, -----ms. N- ā---- p------- N- ā-a-, p-o-a-s- ----------------- No ādas, protams. 0
Това е особено добро качество. T--i--īp--i--aba ---li-āte. T- i- ī---- l--- k--------- T- i- ī-a-i l-b- k-a-i-ā-e- --------------------------- Tā ir īpaši laba kvalitāte. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. U- rok--so--ņa-ir t----m--ēt-. U- r---------- i- t----- l---- U- r-k-s-o-i-a i- t-e-ā- l-t-. ------------------------------ Un rokassomiņa ir tiešām lēta. 0
Харесва ми. T--man--a-ī-. T- m-- p----- T- m-n p-t-k- ------------- Tā man patīk. 0
Ще я взема. To-e--ņe---. T- e- ņ----- T- e- ņ-m-u- ------------ To es ņemšu. 0
Може ли евентуално да я подменя? V-i es to --rē-u-a-------i-ī-? V-- e- t- v----- a-- a-------- V-i e- t- v-r-š- a-ī a-m-i-ī-? ------------------------------ Vai es to varēšu arī apmainīt? 0
Разбира се. P--s -ar-sevi-s--r-t---. P--- p-- s--- s--------- P-t- p-r s-v- s-p-o-a-s- ------------------------ Pats par sevi saprotams. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Mē--to-i-sa-ņ---- ----āv-nu. M-- t- i--------- k- d------ M-s t- i-s-i-o-i- k- d-v-n-. ---------------------------- Mēs to iesaiņosim kā dāvanu. 0
Касата е там отсреща. T-r---ri -a-ā-p--ē i- -ase. T-- p--- t--- p--- i- k---- T-r p-r- t-j- p-s- i- k-s-. --------------------------- Tur pāri tajā pusē ir kase. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...