Разговорник

bg Пазаруване   »   mk Купување

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [педесет и четири]

54 [pyedyesyet i chyetiri]

Купување

[Koopoovaњye]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Са--м -а -уп-м -де- по-а--к. С---- д- к---- е--- п------- С-к-м д- к-п-м е-е- п-д-р-к- ---------------------------- Сакам да купам еден подарок. 0
Saka- -- -o-p-- -e-ye-------o-. S---- d- k----- y----- p------- S-k-m d- k-o-a- y-d-e- p-d-r-k- ------------------------------- Sakam da koopam yedyen podarok.
Но не нещо прекалено скъпо. Но--- н-ш-о-п--мн--у---ап-. Н- н- н---- п------- с----- Н- н- н-ш-о п-е-н-г- с-а-о- --------------------------- Но не нешто премногу скапо. 0
No --- --e-h-o--r-em--g----skap-. N- n-- n------ p---------- s----- N- n-e n-e-h-o p-y-m-o-u-o s-a-o- --------------------------------- No nye nyeshto pryemnoguoo skapo.
Може би дамска чанта? М-же-- е------ч-а-т--на? М----- е--- р---- т----- М-ж-б- е-н- р-ч-а т-ш-а- ------------------------ Можеби една рачна ташна? 0
M-ʐ-e---yedn- -ac----t-shn-? M------ y---- r----- t------ M-ʐ-e-i y-d-a r-c-n- t-s-n-? ---------------------------- Moʐyebi yedna rachna tashna?
Какъв цвят желаете? Ко-а-боја--и------к-л-? К--- б--- б- ј- с------ К-ј- б-ј- б- ј- с-к-л-? ----------------------- Која боја би ја сакале? 0
K-ј--boјa -i -----kal--? K--- b--- b- ј- s------- K-ј- b-ј- b- ј- s-k-l-e- ------------------------ Koјa boјa bi јa sakalye?
Черен, кафяв или бял? Црна, -а-е-в- и---бела? Ц---- к------ и-- б---- Ц-н-, к-ф-а-а и-и б-л-? ----------------------- Црна, кафеава или бела? 0
Tz-n-- ka--e-v- ili--yela? T----- k------- i-- b----- T-r-a- k-f-e-v- i-i b-e-a- -------------------------- Tzrna, kafyeava ili byela?
Голяма или малка? Е-на ---ем--------л-? Е--- г----- и-- м---- Е-н- г-л-м- и-и м-л-? --------------------- Една голема или мала? 0
Y--na -uoly-m--ili m-l-? Y---- g------- i-- m---- Y-d-a g-o-y-m- i-i m-l-? ------------------------ Yedna guolyema ili mala?
Може ли да видя тази? См----л--д--ја-в-да---ва-? С---- л- д- ј- в---- о---- С-е-м л- д- ј- в-д-м о-а-? -------------------------- Смеам ли да ја видам оваа? 0
S-y-----------a v---m o-aa? S----- l- d- ј- v---- o---- S-y-a- l- d- ј- v-d-m o-a-? --------------------------- Smyeam li da јa vidam ovaa?
От кожа ли е? Д-ли т---е о--кожа? Д--- т-- е о- к---- Д-л- т-а е о- к-ж-? ------------------- Дали таа е од кожа? 0
D--------ye -d koʐ-? D--- t-- y- o- k---- D-l- t-a y- o- k-ʐ-? -------------------- Dali taa ye od koʐa?
Или от изкуствена материя? И-и ----е--д ве-та-к- --т-риј--? И-- п-- е о- в------- м--------- И-и п-к е о- в-ш-а-к- м-т-р-ј-л- -------------------------------- Или пак е од вештачки материјал? 0
Ili -a- -e--- -y-s----h-i ---ye---a-? I-- p-- y- o- v---------- m---------- I-i p-k y- o- v-e-h-a-h-i m-t-e-i-a-? ------------------------------------- Ili pak ye od vyeshtachki matyeriјal?
От кожа естествено. Од-кож--сека--. О- к--- с------ О- к-ж- с-к-к-. --------------- Од кожа секако. 0
Od -o-- -ye--k-. O- k--- s------- O- k-ʐ- s-e-a-o- ---------------- Od koʐa syekako.
Това е особено добро качество. Ова - еден -с-бе-о -оба- кв----е-. О-- е е--- о------ д---- к-------- О-а е е-е- о-о-е-о д-б-р к-а-и-е-. ---------------------------------- Ова е еден особено добар квалитет. 0
O-a-y--y-d-en -so--e----o-a--k--l-t---. O-- y- y----- o------- d---- k--------- O-a y- y-d-e- o-o-y-n- d-b-r k-a-i-y-t- --------------------------------------- Ova ye yedyen osobyeno dobar kvalityet.
Чантата действително е на много изгодна цена. И т---а---н-----и---е -о--но-у п-во-на --на. И т------ н-------- е с- м---- п------ ц---- И т-ш-а-а н-в-с-и-а е с- м-о-у п-в-л-а ц-н-. -------------------------------------------- И ташната навистина е со многу поволна цена. 0
I --shn--- n-v----na--e-----n---o-----ol----z--na. I t------- n-------- y- s- m------ p------ t------ I t-s-n-t- n-v-s-i-a y- s- m-o-u-o p-v-l-a t-y-n-. -------------------------------------------------- I tashnata navistina ye so mnoguoo povolna tzyena.
Харесва ми. Ми-с-----а-а. М- с- д------ М- с- д-п-ѓ-. ------------- Ми се допаѓа. 0
Mi--y--d-paѓa. M- s-- d------ M- s-e d-p-ѓ-. -------------- Mi sye dopaѓa.
Ще я взема. Ќе----з-м-м. Ќ- ј- з----- Ќ- ј- з-м-м- ------------ Ќе ја земам. 0
Kjy---a z-emam. K--- ј- z------ K-y- ј- z-e-a-. --------------- Kjye јa zyemam.
Може ли евентуално да я подменя? Да-и -ож-м ---ч-ј-- -а--а---мен--? Д--- м---- с------- д- ј- з------- Д-л- м-ж-м с-у-а-н- д- ј- з-м-н-м- ---------------------------------- Дали можам случајно да ја заменам? 0
D--- ---a- s----h---o--a јa --m--na-? D--- m---- s--------- d- ј- z-------- D-l- m-ʐ-m s-o-c-a-n- d- ј- z-m-e-a-? ------------------------------------- Dali moʐam sloochaјno da јa zamyenam?
Разбира се. С- разб-ра. С- р------- С- р-з-и-а- ----------- Се разбира. 0
Sye r---ir-. S-- r------- S-e r-z-i-a- ------------ Sye razbira.
Ние ще я опаковаме като подарък. Ќ- -а----ку-------к---о-----. Ќ- ј- с-------- к--- п------- Ќ- ј- с-а-у-а-е к-к- п-д-р-к- ----------------------------- Ќе ја спакуваме како подарок. 0
K----јa sp--oo-a-y- ---o----a---. K--- ј- s---------- k--- p------- K-y- ј- s-a-o-v-m-e k-k- p-d-r-k- --------------------------------- Kjye јa spakoovamye kako podarok.
Касата е там отсреща. Т-м- -- с--от--а е благ-ј-ата. Т--- о- с------- е б---------- Т-м- о- с-р-т-в- е б-а-а-н-т-. ------------------------------ Таму од спротива е благајната. 0
T-mo- -d -p--t--- y----ag--ј-at-. T---- o- s------- y- b----------- T-m-o o- s-r-t-v- y- b-a-u-ј-a-a- --------------------------------- Tamoo od sprotiva ye blaguaјnata.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...