Разговорник

bg Пазаруване   »   nl Winkelen

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [vierenvijftig]

Winkelen

Изберете как искате да видите превода:   
български нидерландски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ik-wil--r--g -e----d-a-tj--ko--n. I- w-- g---- e-- c-------- k----- I- w-l g-a-g e-n c-d-a-t-e k-p-n- --------------------------------- Ik wil graag een cadeautje kopen. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ma-- n----iet- -- -e--u-r-. M--- n--- i--- a- t- d----- M-a- n-e- i-t- a- t- d-u-s- --------------------------- Maar niet iets al te duurs. 0
Може би дамска чанта? Miss---en-e-n ha-d-as? M-------- e-- h------- M-s-c-i-n e-n h-n-t-s- ---------------------- Misschien een handtas? 0
Какъв цвят желаете? Welk- kl-u- wilt--? W---- k---- w--- u- W-l-e k-e-r w-l- u- ------------------- Welke kleur wilt u? 0
Черен, кафяв или бял? Z-art--bru-n of----? Z----- b---- o- w--- Z-a-t- b-u-n o- w-t- -------------------- Zwart, bruin of wit? 0
Голяма или малка? Ee--gro---o--een klei--? E-- g---- o- e-- k------ E-n g-o-e o- e-n k-e-n-? ------------------------ Een grote of een kleine? 0
Може ли да видя тази? M-g -k-de-e ---s---en? M-- i- d--- e--- z---- M-g i- d-z- e-n- z-e-? ---------------------- Mag ik deze eens zien? 0
От кожа ли е? I- di----n leer? I- d-- v-- l---- I- d-e v-n l-e-? ---------------- Is die van leer? 0
Или от изкуствена материя? Of i--die -a- ---s--to-? O- i- d-- v-- k--------- O- i- d-e v-n k-n-t-t-f- ------------------------ Of is die van kunststof? 0
От кожа естествено. V-n le-----at--r--j-. V-- l---- n---------- V-n l-e-, n-t-u-l-j-. --------------------- Van leer, natuurlijk. 0
Това е особено добро качество. D-- -s-e-n--ijz-nd---go--e -walitei-. D-- i- e-- b-------- g---- k--------- D-t i- e-n b-j-o-d-r g-e-e k-a-i-e-t- ------------------------------------- Dat is een bijzonder goede kwaliteit. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. En-d- -----s ech- h--l v-ordel--. E- d- t-- i- e--- h--- v--------- E- d- t-s i- e-h- h-e- v-o-d-l-g- --------------------------------- En de tas is echt heel voordelig. 0
Харесва ми. D-e -i----- mo--. D-- v--- i- m---- D-e v-n- i- m-o-. ----------------- Die vind ik mooi. 0
Ще я взема. Di----em-ik. D-- n--- i-- D-e n-e- i-. ------------ Die neem ik. 0
Може ли евентуално да я подменя? Ka--i---em-eventueel ru---n? K-- i- h-- e-------- r------ K-n i- h-m e-e-t-e-l r-i-e-? ---------------------------- Kan ik hem eventueel ruilen? 0
Разбира се. V----l----eken-. V--------------- V-n-e-f-p-e-e-d- ---------------- Vanzelfsprekend. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. W-j--ak-en h-m --s c--e-u---. W-- p----- h-- a-- c----- i-- W-j p-k-e- h-m a-s c-d-a- i-. ----------------------------- Wij pakken hem als cadeau in. 0
Касата е там отсреща. D--- i--de -a--a. D--- i- d- k----- D-a- i- d- k-s-a- ----------------- Daar is de kassa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...