Разговорник

bg Пазаруване   »   no Handle

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [femtifire]

Handle

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. J-- vil kjøp---- pres-n-. J-- v-- k---- e- p------- J-g v-l k-ø-e e- p-e-e-g- ------------------------- Jeg vil kjøpe en preseng. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Men-i-k- n-------or --rt. M-- i--- n-- a----- d---- M-n i-k- n-e a-t-o- d-r-. ------------------------- Men ikke noe altfor dyrt. 0
Може би дамска чанта? K-n-kj- -- ve-k-? K------ e- v----- K-n-k-e e- v-s-e- ----------------- Kanskje en veske? 0
Какъв цвят желаете? Hv-lk---far-- ø-sk-r-du? H------ f---- ø----- d-- H-i-k-n f-r-e ø-s-e- d-? ------------------------ Hvilken farge ønsker du? 0
Черен, кафяв или бял? S-a--- -ru- el------i-? S----- b--- e---- h---- S-a-t- b-u- e-l-r h-i-? ----------------------- Svart, brun eller hvit? 0
Голяма или малка? St-r -ll------en? S--- e---- l----- S-o- e-l-r l-t-n- ----------------- Stor eller liten? 0
Може ли да видя тази? K-------få-se p- d-nne? K-- j-- f- s- p- d----- K-n j-g f- s- p- d-n-e- ----------------------- Kan jeg få se på denne? 0
От кожа ли е? E- --- ski--? E- d-- s----- E- d-t s-i-n- ------------- Er det skinn? 0
Или от изкуствена материя? Elle--er d-t plast-/---n-eti--? E---- e- d-- p---- / s--------- E-l-r e- d-t p-a-t / s-n-e-i-k- ------------------------------- Eller er det plast / syntetisk? 0
От кожа естествено. Ski----selv----e-i-. S----- s------------ S-i-n- s-l-f-l-e-i-. -------------------- Skinn, selvfølgelig. 0
Това е особено добро качество. D-- er meget god----l-t--. D-- e- m---- g-- k-------- D-t e- m-g-t g-d k-a-i-e-. -------------------------- Det er meget god kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Og -enn--ve-k-n--r ----------i-el--. O- d---- v----- e- v------- r------- O- d-n-e v-s-e- e- v-r-e-i- r-m-l-g- ------------------------------------ Og denne vesken er virkelig rimelig. 0
Харесва ми. Jeg--i--r-d--. J-- l---- d--- J-g l-k-r d-n- -------------- Jeg liker den. 0
Ще я взема. Jeg---r----. J-- t-- d--- J-g t-r d-n- ------------ Jeg tar den. 0
Може ли евентуално да я подменя? K-- -e- -uli--ns-by--e de-? K-- j-- m------- b---- d--- K-n j-g m-l-g-n- b-t-e d-n- --------------------------- Kan jeg muligens bytte den? 0
Разбира се. Selv--lg-li-. S------------ S-l-f-l-e-i-. ------------- Selvfølgelig. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. V- k------ke-d-n --- so--p---eng. V- k-- p---- d-- i-- s-- p------- V- k-n p-k-e d-n i-n s-m p-e-e-g- --------------------------------- Vi kan pakke den inn som preseng. 0
Касата е там отсреща. D-- b-rte er -assen. D-- b---- e- k------ D-r b-r-e e- k-s-e-. -------------------- Der borte er kassen. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...