Разговорник

bg Пазаруване   »   pl Zakupy

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pięćdziesiąt cztery]

Zakupy

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Chc-a--y- / --c-a-a----k-pi---re-e-t. C-------- / C--------- k---- p------- C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- k-p-ć p-e-e-t- ------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym kupić prezent. 0
Но не нещо прекалено скъпо. A---nie za---og-. A-- n-- z- d----- A-e n-e z- d-o-i- ----------------- Ale nie za drogi. 0
Може би дамска чанта? Mo-- t--e-k-? M--- t------- M-ż- t-r-b-ę- ------------- Może torebkę? 0
Какъв цвят желаете? W-----m ma --ć -o-o-z-? W j---- m- b-- k------- W j-k-m m- b-ć k-l-r-e- ----------------------- W jakim ma być kolorze? 0
Черен, кафяв или бял? W--z--n-m,---ą--wy--c-- -i--y-? W c------- b------- c-- b------ W c-a-n-m- b-ą-o-y- c-y b-a-y-? ------------------------------- W czarnym, brązowym czy białym? 0
Голяма или малка? D-ż- --------? D--- c-- m---- D-ż- c-y m-ł-? -------------- Duża czy mała? 0
Може ли да видя тази? Cz- ---ę --e-r--ć -ę? C-- m--- o------- t-- C-y m-g- o-e-r-e- t-? --------------------- Czy mogę obejrzeć tę? 0
От кожа ли е? Czy---a----t z- s----? C-- o-- j--- z- s----- C-y o-a j-s- z- s-ó-y- ---------------------- Czy ona jest ze skóry? 0
Или от изкуствена материя? Czy----- jest-z---or---- -z--c---g-? C-- m--- j--- z t------- s---------- C-y m-ż- j-s- z t-o-z-w- s-t-c-n-g-? ------------------------------------ Czy może jest z tworzywa sztucznego? 0
От кожа естествено. Oczy--ście-z--s-ór-. O--------- z- s----- O-z-w-ś-i- z- s-ó-y- -------------------- Oczywiście ze skóry. 0
Това е особено добро качество. J-s--b-rd-o ---re---ak-ś-i. J--- b----- d----- j------- J-s- b-r-z- d-b-e- j-k-ś-i- --------------------------- Jest bardzo dobrej jakości. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. I--a------ka-jes---a-ra--ę ----roga. I t- t------ j--- n------- n-------- I t- t-r-b-a j-s- n-p-a-d- n-e-r-g-. ------------------------------------ I ta torebka jest naprawdę niedroga. 0
Харесва ми. T------ię-p--o--. T- m- s-- p------ T- m- s-ę p-d-b-. ----------------- Ta mi się podoba. 0
Ще я взема. W-z-- --. W---- j-- W-z-ę j-. --------- Wezmę ją. 0
Може ли евентуално да я подменя? C----o-n- j----en----n-- w-m-enić? C-- m---- j- e---------- w-------- C-y m-ż-a j- e-e-t-a-n-e w-m-e-i-? ---------------------------------- Czy można ją ewentualnie wymienić? 0
Разбира се. O-zywi---e. O---------- O-z-w-ś-i-. ----------- Oczywiście. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Zapa-u-em--ją -a-pr--ent. Z--------- j- n- p------- Z-p-k-j-m- j- n- p-e-e-t- ------------------------- Zapakujemy ją na prezent. 0
Касата е там отсреща. K-s- je-- nap-z------. K--- j--- n----------- K-s- j-s- n-p-z-c-w-o- ---------------------- Kasa jest naprzeciwko. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...