Разговорник

bg Пазаруване   »   sk Nakupovanie

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [päťdesiatštyri]

Nakupovanie

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. C--el------m--úpi--d-r-ek. C---- b- s-- k---- d------ C-c-l b- s-m k-p-ť d-r-e-. -------------------------- Chcel by som kúpiť darček. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ale---č-p-íl-- -r-hé. A-- n-- p----- d----- A-e n-č p-í-i- d-a-é- --------------------- Ale nič príliš drahé. 0
Може би дамска чанта? M-ž------elk-? M---- k------- M-ž-o k-b-l-u- -------------- Možno kabelku? 0
Какъв цвят желаете? Akú -ar-u -y s-- --c-l-? A-- f---- b- s-- c------ A-ú f-r-u b- s-e c-c-l-? ------------------------ Akú farbu by ste chceli? 0
Черен, кафяв или бял? Č---n-, -ne-ú,-ale-o --el-? Č------ h----- a---- b----- Č-e-n-, h-e-ú- a-e-o b-e-u- --------------------------- Čiernu, hnedú, alebo bielu? 0
Голяма или малка? Ve--ú ----o -alú? V---- a---- m---- V-ľ-ú a-e-o m-l-? ----------------- Veľkú alebo malú? 0
Може ли да видя тази? M--em -a -o--i-ť-na -úto? M---- s- p------ n- t---- M-ž-m s- p-z-i-ť n- t-t-? ------------------------- Môžem sa pozrieť na túto? 0
От кожа ли е? Je z -ož-? J- z k---- J- z k-ž-? ---------- Je z kože? 0
Или от изкуствена материя? A---o-je z-umelej hmo--? A---- j- z u----- h----- A-e-o j- z u-e-e- h-o-y- ------------------------ Alebo je z umelej hmoty? 0
От кожа естествено. S-m----j-- ----ž-. S--------- z k---- S-m-z-e-m- z k-ž-. ------------------ Samozrejme z kože. 0
Това е особено добро качество. T--j-----v---ť -o--- --a-ita. T- j- o------- d---- k------- T- j- o-z-l-š- d-b-á k-a-i-a- ----------------------------- To je obzvlášť dobrá kvalita. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Kabel-a je s--t-čn---en--o výhod--. K------ j- s------- c----- v------- K-b-l-a j- s-u-o-n- c-n-v- v-h-d-á- ----------------------------------- Kabelka je skutočne cenovo výhodná. 0
Харесва ми. T---a--i páč-. T- s- m- p---- T- s- m- p-č-. -------------- To sa mi páči. 0
Ще я взема. V---e- ju. V----- j-- V-z-e- j-. ---------- Vezmem ju. 0
Може ли евентуално да я подменя? M--em-ju e--n----ne-v-m----? M---- j- e--------- v------- M-ž-m j- e-e-t-á-n- v-m-n-ť- ---------------------------- Môžem ju eventuálne vymeniť? 0
Разбира се. S---zr--me. S---------- S-m-z-e-m-. ----------- Samozrejme. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Za---íme----ak- -a-č--. Z------- j- a-- d------ Z-b-l-m- j- a-o d-r-e-. ----------------------- Zabalíme ju ako darček. 0
Касата е там отсреща. T-mt- j---o-ladňa. T---- j- p-------- T-m-o j- p-k-a-ň-. ------------------ Tamto je pokladňa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...