Разговорник

bg Пазаруване   »   sq Bёj pazar

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pesёdhjetёekatёr]

Bёj pazar

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. D-- t---l-j --ё d--ra-ё. D-- t- b--- n-- d------- D-a t- b-e- n-ё d-u-a-ё- ------------------------ Dua tё blej njё dhuratё. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Po- -- sh--ё--------e----. P-- j- s---- t- s--------- P-r j- s-u-ё t- s-t-e-j-ё- -------------------------- Por jo shumё tё shtrenjtё. 0
Може би дамска чанта? N---ht- -j----ntё -or-? N------ n-- ç---- d---- N-o-h-a n-ё ç-n-ё d-r-? ----------------------- Ndoshta njё çantё dore? 0
Какъв цвят желаете? Çf-r--ng-----d-s--roni? Ç---- n----- d--------- Ç-a-ё n-j-r- d-s-i-o-i- ----------------------- Çfarё ngjyre dёshironi? 0
Черен, кафяв или бял? T- ------kaf----- tё -a-dhё? T- z---- k--- a-- t- b------ T- z-z-, k-f- a-o t- b-r-h-? ---------------------------- Tё zezё, kafe apo tё bardhё? 0
Голяма или малка? T--ma-he-a-o--ё v---l? T- m---- a-- t- v----- T- m-d-e a-o t- v-g-l- ---------------------- Tё madhe apo tё vogёl? 0
Може ли да видя тази? A--u-- -a--hi-o--k-tё? A m--- t- s----- k---- A m-n- t- s-i-o- k-t-? ---------------------- A mund ta shikoj kёtё? 0
От кожа ли е? A ёsht--lё--rё ? A ё---- l----- ? A ё-h-ё l-k-r- ? ---------------- A ёshtё lёkurё ? 0
Или от изкуствена материя? Ap- ---t----------e? A-- ё---- s--------- A-o ё-h-ё s-n-e-i-e- -------------------- Apo ёshtё sintetike? 0
От кожа естествено. L----- na--rish-. L----- n--------- L-k-r- n-t-r-s-t- ----------------- Lёkurë natyrisht. 0
Това е особено добро качество. K-- ---tё n-ё-cilё-i go-ha - ---ё. K-- ё---- n-- c----- g---- e m---- K-o ё-h-ё n-ё c-l-s- g-x-a e m-r-. ---------------------------------- Kjo ёshtё njё cilёsi goxha e mirё. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ça--a -s-tё -e--ё --r--t- m--leverdi. Ç---- ё---- m- t- v------ m- l------- Ç-n-a ё-h-ё m- t- v-r-e-ё m- l-v-r-i- ------------------------------------- Çanta ёshtё me tё vёrtetё me leverdi. 0
Харесва ми. Mё---lqe-. M- p------ M- p-l-e-. ---------- Mё pёlqen. 0
Ще я взема. Po - marr. P- e m---- P- e m-r-. ---------- Po e marr. 0
Може ли евентуално да я подменя? A m--d t- --ё-ro-? A m--- t- n------- A m-n- t- n-ё-r-j- ------------------ A mund ta ndёrroj? 0
Разбира се. S----isht. S--------- S-g-r-s-t- ---------- Sigurisht. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. P--u- p-k-toj-- -i --u-atё. P- u- p-------- s- d------- P- u- p-k-t-j-ё s- d-u-a-ё- --------------------------- Po ua paketojmё si dhuratё. 0
Касата е там отсреща. At---ё-h-ё-----. A--- ё---- a---- A-j- ё-h-ё a-k-. ---------------- Atje ёshtё arka. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...