Разговорник

bg Пазаруване   »   sv Gå och handla

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [femtiofyra]

Gå och handla

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. J----k-l-e vilja k--a e--pr---n-. J-- s----- v---- k--- e- p------- J-g s-u-l- v-l-a k-p- e- p-e-e-t- --------------------------------- Jag skulle vilja köpa en present. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Men in-e--som--r för d--t. M-- i---- s-- ä- f-- d---- M-n i-g-t s-m ä- f-r d-r-. -------------------------- Men inget som är för dyrt. 0
Може би дамска чанта? K-n-k---n --n--ä--a? K----- e- h--------- K-n-k- e- h-n-v-s-a- -------------------- Kanske en handväska? 0
Какъв цвят желаете? Vi---n f-r- -ku--- ----il-a -a? V----- f--- s----- n- v---- h-- V-l-e- f-r- s-u-l- n- v-l-a h-? ------------------------------- Vilken färg skulle ni vilja ha? 0
Черен, кафяв или бял? Sv-rt-----n eller vi-? S----- b--- e---- v--- S-a-t- b-u- e-l-r v-t- ---------------------- Svart, brun eller vit? 0
Голяма или малка? E--s-o- e-l---en--i-e-? E- s--- e---- e- l----- E- s-o- e-l-r e- l-t-n- ----------------------- En stor eller en liten? 0
Може ли да видя тази? F-- j-------å --- dä-? F-- j-- s- p- d-- d--- F-r j-g s- p- d-n d-r- ---------------------- Får jag se på den där? 0
От кожа ли е? Är ----a- lä--r? Ä- d-- a- l----- Ä- d-n a- l-d-r- ---------------- Är den av läder? 0
Или от изкуствена материя? Ell---är d-- av -o-st---e-? E---- ä- d-- a- k---------- E-l-r ä- d-n a- k-n-t-ä-e-? --------------------------- Eller är den av konstläder? 0
От кожа естествено. Av--ä-e- ---ur-i---i-. A- l---- n------------ A- l-d-r n-t-r-i-t-i-. ---------------------- Av läder naturligtvis. 0
Това е особено добро качество. De--är--- sä-s--l- -r- kv-li---. D-- ä- e- s------- b-- k-------- D-t ä- e- s-r-k-l- b-a k-a-i-e-. -------------------------------- Det är en särskilt bra kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Och--an-v----- ä- --rk-ig-n ---ket--risv--d. O-- h--------- ä- v-------- m----- p-------- O-h h-n-v-s-a- ä- v-r-l-g-n m-c-e- p-i-v-r-. -------------------------------------------- Och handväskan är verkligen mycket prisvärd. 0
Харесва ми. Jag --c-er-o- den. J-- t----- o- d--- J-g t-c-e- o- d-n- ------------------ Jag tycker om den. 0
Ще я взема. J----ar---n. J-- t-- d--- J-g t-r d-n- ------------ Jag tar den. 0
Може ли евентуално да я подменя? K----a---ven----lt -yta-den? K-- j-- e--------- b--- d--- K-n j-g e-e-t-e-l- b-t- d-n- ---------------------------- Kan jag eventuellt byta den? 0
Разбира се. S-äl-kl---. S---------- S-ä-v-l-r-. ----------- Självklart. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. V--s-å-----den -om p--s-nt. V- s--- i- d-- s-- p------- V- s-å- i- d-n s-m p-e-e-t- --------------------------- Vi slår in den som present. 0
Касата е там отсреща. Dä- b--t--ä- ka-sa-. D-- b---- ä- k------ D-r b-r-a ä- k-s-a-. -------------------- Där borta är kassan. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...