Разговорник

bg Работа   »   am መሥራት

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [ሃምሣ አምስት]

55 [hamiša āmisiti]

መሥራት

[sira]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? ም--ን-ነው ---ሩ-？ ም--- ነ- የ----- ም-ድ- ነ- የ-ሰ-ት- -------------- ምንድን ነው የሚሰሩት？ 0
m--i-ini new- -e--ser--i？ m------- n--- y---------- m-n-d-n- n-w- y-m-s-r-t-？ ------------------------- minidini newi yemīseruti？
Мъжът ми е лекар по професия. ባ- ዶክ-- --። ባ- ዶ--- ነ-- ባ- ዶ-ተ- ነ-። ----------- ባሌ ዶክተር ነው። 0
ba-- d-----r---e-i. b--- d------- n---- b-l- d-k-t-r- n-w-. ------------------- balē dokiteri newi.
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. እ- ግ-- ቀን----------ለው። እ- ግ-- ቀ- ነ---- እ----- እ- ግ-ሽ ቀ- ነ-ስ-ት እ-ራ-ው- ---------------------- እኔ ግማሽ ቀን ነርስነት እሰራለው። 0
i-- gi-as-i-k---- nerisine-- i--ral--i. i-- g------ k---- n--------- i--------- i-ē g-m-s-i k-e-i n-r-s-n-t- i-e-a-e-i- --------------------------------------- inē gimashi k’eni nerisineti iseralewi.
Скоро ще получаваме пенсия. በቅ---ጡ-- --ወጣለን። በ--- ጡ-- እ------ በ-ር- ጡ-ታ እ-ወ-ለ-። ---------------- በቅርቡ ጡርታ እንወጣለን። 0
bek’-ri-u--’-r-ta --i--t’aleni. b-------- t------ i------------ b-k-i-i-u t-u-i-a i-i-e-’-l-n-. ------------------------------- bek’iribu t’urita iniwet’aleni.
А данъците са високи. ግን -ብሩ--ፍተ--ነው። ግ- ግ-- ከ--- ነ-- ግ- ግ-ሩ ከ-ተ- ነ-። --------------- ግን ግብሩ ከፍተኛ ነው። 0
gi-- g-biru---f---nya--e-i. g--- g----- k-------- n---- g-n- g-b-r- k-f-t-n-a n-w-. --------------------------- gini gibiru kefitenya newi.
И здравната осигуровка е висока. እ--የ-ና -ስትና-- ው--ነ-። እ- የ-- ዋ----- ው- ነ-- እ- የ-ና ዋ-ት-ው- ው- ነ-። -------------------- እና የጤና ዋስትናውም ውድ ነው። 0
in--yet’ē-a-was-tinaw-mi-w-d--new-. i-- y------ w----------- w--- n---- i-a y-t-ē-a w-s-t-n-w-m- w-d- n-w-. ----------------------------------- ina yet’ēna wasitinawimi widi newi.
Какъв / каква искаш да станеш? ወደፊ---ን-መ-- -ፈልጋ-ህ/-? ወ--- ም- መ-- ት-------- ወ-ፊ- ም- መ-ን ት-ል-ለ-/-? --------------------- ወደፊት ምን መሆን ትፈልጋለህ/ሽ? 0
w-d--ī-i-m-n- m----- ---e-iga----/s--? w------- m--- m----- t---------------- w-d-f-t- m-n- m-h-n- t-f-l-g-l-h-/-h-? -------------------------------------- wedefīti mini mehoni tifeligalehi/shi?
Бих искал / искала да стана инженер. መ--ዲ----ን -ፈል---። መ---- መ-- እ------ መ-ን-ስ መ-ን እ-ል-ለ-። ----------------- መሐንዲስ መሆን እፈልጋለው። 0
m-----i-ī-i------i----l---l-wi. m---------- m----- i----------- m-h-ā-i-ī-i m-h-n- i-e-i-a-e-i- ------------------------------- meḥānidīsi mehoni ifeligalewi.
Искам да следвам в университета. ዩ-ቨ-----ማ----ልጋለ-። ዩ----- መ-- እ------ ዩ-ቨ-ስ- መ-ር እ-ል-ለ-። ------------------ ዩንቨርስቲ መማር እፈልጋለው። 0
y---v-r--i-ī ---a-i--f-ligalewi. y----------- m----- i----------- y-n-v-r-s-t- m-m-r- i-e-i-a-e-i- -------------------------------- yuniverisitī memari ifeligalewi.
Аз съм практикант. እኔ-ተለማ-ጂ---። እ- ተ---- ነ-- እ- ተ-ማ-ጂ ነ-። ------------ እኔ ተለማማጂ ነኝ። 0
in- -ele-----ī-n-ny-. i-- t--------- n----- i-ē t-l-m-m-j- n-n-i- --------------------- inē telemamajī nenyi.
Аз не печеля много. ብዙ አይ-----። ብ- አ------- ብ- አ-ከ-ለ-ም- ----------- ብዙ አይከፈለኝም። 0
b-z---y-k---le-y-m-. b--- ā-------------- b-z- ā-i-e-e-e-y-m-. -------------------- bizu āyikefelenyimi.
Аз съм на практика в чужбина. በ-- አገር እየተ-ማ---- -ው። በ-- አ-- እ-------- ነ-- በ-ላ አ-ር እ-ተ-ማ-ደ-ኝ ነ-። --------------------- በሌላ አገር እየተለማመደኩኝ ነው። 0
b-l-l- āg--i iy--e----m--e----i----i. b----- ā---- i----------------- n---- b-l-l- ā-e-i i-e-e-e-a-e-e-u-y- n-w-. ------------------------------------- belēla āgeri iyetelemamedekunyi newi.
Това е моят шеф. ያ----አለ--ነው። ያ የ- አ-- ነ-- ያ የ- አ-ቃ ነ-። ------------ ያ የኔ አለቃ ነው። 0
ya--en---l------e--. y- y--- ā----- n---- y- y-n- ā-e-’- n-w-. -------------------- ya yenē ālek’a newi.
Аз имам приятни колеги. እኔ----ባል-ረቦ----ኝ። እ- ጥ- ባ----- አ--- እ- ጥ- ባ-ደ-ቦ- አ-ኝ- ----------------- እኔ ጥሩ ባልደረቦች አሉኝ። 0
i-- t-iru----id-reb-ch- āl-n-i. i-- t---- b------------ ā------ i-ē t-i-u b-l-d-r-b-c-i ā-u-y-. ------------------------------- inē t’iru baliderebochi ālunyi.
На обяд винаги ходим в стола. ሁሌ--ሰዓ- -ኋላ ወደ ካ-----እ-ሄ--ን። ሁ- ከ--- በ-- ወ- ካ---- እ------ ሁ- ከ-ዓ- በ-ላ ወ- ካ-ቴ-ያ እ-ሄ-ለ-። ---------------------------- ሁሌ ከሰዓት በኋላ ወደ ካፊቴርያ እንሄዳለን። 0
h-l- ke--‘--i------a-----de k-fī-ēr-ya-i-i-ē-----i. h--- k------- b------- w--- k--------- i----------- h-l- k-s-‘-t- b-h-w-l- w-d- k-f-t-r-y- i-i-ē-a-e-i- --------------------------------------------------- hulē kese‘ati beḫwala wede kafītēriya inihēdaleni.
Аз си търся работно място. ስ- እየ-ለኩ- -- ። ስ- እ----- ነ- ። ስ- እ-ፈ-ኩ- ነ- ። -------------- ስራ እየፈለኩኝ ነው ። 0
s-ra-i-e----ku-yi ne-i . s--- i----------- n--- . s-r- i-e-e-e-u-y- n-w- . ------------------------ sira iyefelekunyi newi .
Вече една година съм безработен. ለ--- ያክል ስራ--ጥ-ነ-። ለ--- ያ-- ስ- አ- ነ-- ለ-መ- ያ-ል ስ- አ- ነ-። ------------------ ለአመት ያክል ስራ አጥ ነኝ። 0
l-’āmet-------i --ra--t-i nen-i. l------- y----- s--- ā--- n----- l-’-m-t- y-k-l- s-r- ā-’- n-n-i- -------------------------------- le’āmeti yakili sira āt’i nenyi.
В тази страна има много безработни. በዚህ ሃገ--ውስ- ብዙ ስ- አጦ--አሉ። በ-- ሃ-- ው-- ብ- ስ- አ-- አ-- በ-ህ ሃ-ር ው-ጥ ብ- ስ- አ-ች አ-። ------------------------- በዚህ ሃገር ውስጥ ብዙ ስራ አጦች አሉ። 0
b--ī-i-h----i-w-sit---b--- s--- āt---h---l-. b----- h----- w------ b--- s--- ā------ ā--- b-z-h- h-g-r- w-s-t-i b-z- s-r- ā-’-c-i ā-u- -------------------------------------------- bezīhi hageri wisit’i bizu sira āt’ochi ālu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?