Разговорник

bg Работа   »   et Töö

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [viiskümmend viis]

Töö

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? M-s -n-teie-e---u--e? M-- o- t--- e-------- M-s o- t-i- e-u-u-s-? --------------------- Mis on teie elukutse? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Mu----- -n a--t. M- m--- o- a---- M- m-e- o- a-s-. ---------------- Mu mees on arst. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. M--t-öt-n---ole -ohaga m--i---------a. M- t----- p---- k----- m-------------- M- t-ö-a- p-o-e k-h-g- m-d-t-i-n-õ-n-. -------------------------------------- Ma töötan poole kohaga meditsiiniõena. 0
Скоро ще получаваме пенсия. V--s---saame me-p---i--it. V----- s---- m- p--------- V-r-t- s-a-e m- p-n-i-n-t- -------------------------- Varsti saame me pensionit. 0
А данъците са високи. K--d m----d -n kõr--d. K--- m----- o- k------ K-i- m-k-u- o- k-r-e-. ---------------------- Kuid maksud on kõrged. 0
И здравната осигуровка е висока. J- -er-isek-ndl-s-u-----ka----g-. J- t---------------- o- k- k----- J- t-r-i-e-i-d-u-t-s o- k- k-r-e- --------------------------------- Ja tervisekindlustus on ka kõrge. 0
Какъв / каква искаш да станеш? K-lle-s ----a----t----? K------ s- s---- t----- K-l-e-s s- s-a-a t-h-d- ----------------------- Kelleks sa saada tahad? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Ma-t---n-ins---ri-s ---d-. M- t---- i--------- s----- M- t-h-n i-s-n-r-k- s-a-a- -------------------------- Ma tahan inseneriks saada. 0
Искам да следвам в университета. Ma---h---ül-k--l-s õp-i--. M- t---- ü-------- õ------ M- t-h-n ü-i-o-l-s õ-p-d-. -------------------------- Ma tahan ülikoolis õppida. 0
Аз съм практикант. Ma--l-n-p-ak---an-. M- o--- p---------- M- o-e- p-a-t-k-n-. ------------------- Ma olen praktikant. 0
Аз не печеля много. Ma--i ---ni--al-u. M- e- t---- p----- M- e- t-e-i p-l-u- ------------------ Ma ei teeni palju. 0
Аз съм на практика в чужбина. Ma -een p-a-t--a- vä--sm-a-. M- t--- p-------- v--------- M- t-e- p-a-t-k-t v-l-s-a-l- ---------------------------- Ma teen praktikat välismaal. 0
Това е моят шеф. S-- -- ---u-ül---s. S-- o- m--- ü------ S-e o- m-n- ü-e-u-. ------------------- See on minu ülemus. 0
Аз имам приятни колеги. Mu---n --el--va--k--l-e-id. M-- o- m-------- k--------- M-l o- m-e-d-v-d k-l-e-g-d- --------------------------- Mul on meeldivad kolleegid. 0
На обяд винаги ходим в стола. Lõ--a----- -äi-e--e a---i--öök---. L---- a--- k---- m- a---- s------- L-u-a a-a- k-i-e m- a-a-i s-ö-l-s- ---------------------------------- Lõuna ajal käime me alati sööklas. 0
Аз си търся работно място. M---tsi--t--k-h-a. M- o---- t-------- M- o-s-n t-ö-o-t-. ------------------ Ma otsin töökohta. 0
Вече една година съм безработен. M- ---- -u-a-aas-----n-d --ö--. M- o--- j--- a---- o---- t----- M- o-e- j-b- a-s-a o-n-d t-ö-u- ------------------------------- Ma olen juba aasta olnud töötu. 0
В тази страна има много безработни. Se-les---i-i---- -iiga--a--u-töötu--. S----- r----- o- l---- p---- t------- S-l-e- r-i-i- o- l-i-a p-l-u t-ö-u-d- ------------------------------------- Selles riigis on liiga palju töötuid. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?