Разговорник

bg Работа   »   fi Työskennellä / tehdä töitä

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [viisikymmentäviisi]

Työskennellä / tehdä töitä

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Mi---tee----t--ksenn-? M--- t----- t--------- M-t- t-e-t- t-ö-s-n-e- ---------------------- Mitä teette työksenne? 0
Мъжът ми е лекар по професия. M--h-ni -n-l-ä----. M------ o- l------- M-e-e-i o- l-ä-ä-i- ------------------- Mieheni on lääkäri. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. Mi-ä t--s--nt-l-n --a---k-ise-ti --ira--hoit--a--. M--- t----------- o------------- s---------------- M-n- t-ö-k-n-e-e- o-a-a-k-i-e-t- s-i-a-n-o-t-j-n-. -------------------------------------------------- Minä työskentelen osa-aikaisesti sairaanhoitajana. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Pian s--mme e---e-tä. P--- s----- e-------- P-a- s-a-m- e-ä-e-t-. --------------------- Pian saamme eläkettä. 0
А данъците са високи. M-tta-ve-o---v-- -ork-it-. M---- v---- o--- k-------- M-t-a v-r-t o-a- k-r-e-t-. -------------------------- Mutta verot ovat korkeita. 0
И здравната осигуровка е висока. Ja s-----v-kuu-us-o--korkea. J- s------------- o- k------ J- s-i-a-v-k-u-u- o- k-r-e-. ---------------------------- Ja sairasvakuutus on korkea. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Mi--- ---ä-hal--t jo---s--u--a? M---- s--- h----- j----- t----- M-k-i s-n- h-l-a- j-s-u- t-l-a- ------------------------------- Miksi sinä haluat joskus tulla? 0
Бих искал / искала да стана инженер. H-l-a- t-l-- i--in--r---i. H----- t---- i------------ H-l-a- t-l-a i-s-n-ö-i-s-. -------------------------- Haluan tulla insinööriksi. 0
Искам да следвам в университета. Ha--a- --is---la yliop-st-s-a. H----- o-------- y------------ H-l-a- o-i-k-l-a y-i-p-s-o-s-. ------------------------------ Haluan opiskella yliopistossa. 0
Аз съм практикант. Olen---rj---te-ij-. O--- h------------- O-e- h-r-o-t-e-i-a- ------------------- Olen harjoittelija. 0
Аз не печеля много. En-ti-----p----n. E- t----- p------ E- t-e-a- p-l-o-. ----------------- En tienaa paljon. 0
Аз съм на практика в чужбина. M-n-ll---n--yöh--j-ittel-----oma-l--. M------ o- t------------- u---------- M-n-l-a o- t-ö-a-j-i-t-l- u-k-m-i-l-. ------------------------------------- Minulla on työharjoittelu ulkomailla. 0
Това е моят шеф. Tuo -n -o-o-i. T-- o- p------ T-o o- p-m-n-. -------------- Tuo on pomoni. 0
Аз имам приятни колеги. Mi-u--- -- -u--via-t-ök-v-r--t-. M------ o- m------ t------------ M-n-l-a o- m-k-v-a t-ö-a-e-e-t-. -------------------------------- Minulla on mukavia työkavereita. 0
На обяд винаги ходим в стола. Lou--sai-a-- kä--m- a--- --o--l---a. L----------- k----- a--- r---------- L-u-a-a-k-a- k-y-m- a-n- r-o-a-a-s-. ------------------------------------ Lounasaikaan käymme aina ruokalassa. 0
Аз си търся работно място. E--i---yöp-i-ka-. E---- t---------- E-s-n t-ö-a-k-a-. ----------------- Etsin työpaikkaa. 0
Вече една година съм безработен. Ol-n--l--- t---t--ä-- -o---od-n. O--- o---- t--------- j- v------ O-e- o-l-t t-ö-t-m-n- j- v-o-e-. -------------------------------- Olen ollut työttömänä jo vuoden. 0
В тази страна има много безработни. T-s-ä m--ss---n ----n monta---ö--ntä. T---- m----- o- l---- m---- t-------- T-s-ä m-a-s- o- l-i-n m-n-a t-ö-ö-t-. ------------------------------------- Tässä maassa on liian monta työtöntä. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?