Разговорник

bg Работа   »   he ‫לעבוד‬

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

‫55 [חמישים וחמש]‬

55 [xamishim w\'xamesh]

‫לעבוד‬

[la'avod]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? ‫במה--- / --ע--ד-/-ת?‬ ‫--- א- / ה ע--- / ת-- ‫-מ- א- / ה ע-ב- / ת-‬ ---------------------- ‫במה את / ה עובד / ת?‬ 0
bam-h ---h-at-oved/ov--e-? b---- a------ o----------- b-m-h a-a-/-t o-e-/-v-d-t- -------------------------- bameh atah/at oved/ovedet?
Мъжът ми е лекар по професия. ‫בעל----פא-‬ ‫---- ר----- ‫-ע-י ר-פ-.- ------------ ‫בעלי רופא.‬ 0
b-'-li ro--. b----- r---- b-'-l- r-f-. ------------ ba'ali rofe.
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. ‫-נ--עוב-ת כ-חות ב-צ- --ר-.‬ ‫--- ע---- כ---- ב--- מ----- ‫-נ- ע-ב-ת כ-ח-ת ב-צ- מ-ר-.- ---------------------------- ‫אני עובדת כאחות בחצי משרה.‬ 0
a-i ----e--k'---t b-x---- -is-ra-. a-- o----- k----- b------ m------- a-i o-e-e- k-a-o- b-x-t-i m-s-r-h- ---------------------------------- ani ovedet k'axot bexatsi missrah.
Скоро ще получаваме пенсия. ‫--ר---נ---ל--לא--.‬ ‫----- נ-- ל-------- ‫-ק-ו- נ-א ל-מ-א-ת-‬ -------------------- ‫בקרוב נצא לגמלאות.‬ 0
b'-a--------- -egim----t. b------ n---- l---------- b-q-r-v n-t-e l-g-m-a-o-. ------------------------- b'qarov netse legimla'ot.
А данъците са високи. ‫-ב- המי-ים -ב-הי--‬ ‫--- ה----- ג------- ‫-ב- ה-י-י- ג-ו-י-.- -------------------- ‫אבל המיסים גבוהים.‬ 0
a--l ---i--m---oh-m. a--- h------ g------ a-a- h-m-s-m g-o-i-. -------------------- aval hamisim gvohim.
И здравната осигуровка е висока. ‫ו-בי-----ר---י-י-ר.‬ ‫------- ה----- י---- ‫-ה-י-ו- ה-פ-א- י-ר-‬ --------------------- ‫והביטוח הרפואי יקר.‬ 0
w'--b----- har--u-- -----. w--------- h------- y----- w-h-b-t-a- h-r-f-'- y-q-r- -------------------------- w'habituax harefu'i yaqar.
Какъв / каква искаш да станеш? ‫ב-ה -ר-ה - - --------תי--‬ ‫--- ת--- / י ל---- ב------ ‫-מ- ת-צ- / י ל-ב-ד ב-ת-ד-‬ --------------------------- ‫במה תרצה / י לעבוד בעתיד?‬ 0
v-m---tirt---/---t---l-'av-- --a--d? v---- t------------- l------ b------ v-m-h t-r-s-h-t-r-s- l-'-v-d b-a-i-? ------------------------------------ vameh tirtseh/tirtsi la'avod b'atid?
Бих искал / искала да стана инженер. ‫אנ--רוצ- ל-----מ-נ-- / --‬ ‫--- ר--- ל---- מ---- / ת-- ‫-נ- ר-צ- ל-י-ת מ-נ-ס / ת-‬ --------------------------- ‫אני רוצה להיות מהנדס / ת.‬ 0
an---ots-h/rots-h ---i----eha--e-/me--n-e---. a-- r------------ l----- m------------------- a-i r-t-e-/-o-s-h l-h-o- m-h-n-e-/-e-a-d-s-t- --------------------------------------------- ani rotseh/rotsah lihiot mehandes/mehandeset.
Искам да следвам в университета. ‫א-- --------וד-ב-וני--סי---‬ ‫--- ר--- ל---- ב------------ ‫-נ- ר-צ- ל-מ-ד ב-ו-י-ר-י-ה-‬ ----------------------------- ‫אני רוצה ללמוד באוניברסיטה.‬ 0
a---------/---sa--li-m-d --'---versi-a-. a-- r------------ l----- b-------------- a-i r-t-e-/-o-s-h l-l-o- b-'-n-v-r-i-a-. ---------------------------------------- ani rotseh/rotsah lilmod ba'universitah.
Аз съм практикант. ‫אנ- מ-מחה.‬ ‫--- מ------ ‫-נ- מ-מ-ה-‬ ------------ ‫אני מתמחה.‬ 0
a--------x---mi-m-xah. a-- m----------------- a-i m-t-a-e-/-i-m-x-h- ---------------------- ani mitmaxeh/mitmaxah.
Аз не печеля много. ‫אנ--לא מר-ו-ח / ---רבה.‬ ‫--- ל- מ----- / ה ה----- ‫-נ- ל- מ-ו-י- / ה ה-ב-.- ------------------------- ‫אני לא מרוויח / ה הרבה.‬ 0
a---l- ---wia-/-arw---h ---beh. a-- l- m--------------- h------ a-i l- m-r-i-x-m-r-i-a- h-r-e-. ------------------------------- ani lo marwiax/marwixah harbeh.
Аз съм на практика в чужбина. ‫א-י--וש--הת-ח----ח-ל.‬ ‫--- ע--- ה----- ב----- ‫-נ- ע-ש- ה-מ-ו- ב-ו-.- ----------------------- ‫אני עושה התמחות בחול.‬ 0
ani--ss-h-ossah---tmax------u-. a-- o---------- h------- b----- a-i o-s-h-o-s-h h-t-a-u- b-x-l- ------------------------------- ani osseh/ossah hitmaxut b’xul.
Това е моят шеф. ‫זה -מנ-ל של-.‬ ‫-- ה---- ש---- ‫-ה ה-נ-ל ש-י-‬ --------------- ‫זה המנהל שלי.‬ 0
z-- h--e----l-s--li. z-- h-------- s----- z-h h-m-n-h-l s-e-i- -------------------- zeh hamenahel sheli.
Аз имам приятни колеги. ‫-- -- --ל-ות --מ-י-.‬ ‫-- ל- ק----- נ------- ‫-ש ל- ק-ל-ו- נ-מ-י-.- ---------------------- ‫יש לי קולגות נחמדים.‬ 0
y-----------g-t--e-m--im. y--- l- q------ n-------- y-s- l- q-l-g-t n-x-a-i-. ------------------------- yesh li qolegot nexmadim.
На обяд винаги ходим в стола. ‫-נ-נו--מי--א-כ-ים צ-רי-ם ---נון-‬ ‫----- ת--- א----- צ----- ב------- ‫-נ-נ- ת-י- א-כ-י- צ-ר-י- ב-ז-ו-.- ---------------------------------- ‫אנחנו תמיד אוכלים צהריים במזנון.‬ 0
anaxn- --m-d ---l-m-----o-a---ba--zno-. a----- t---- o----- t-------- b-------- a-a-n- t-m-d o-h-i- t-o-o-a-m b-m-z-o-. --------------------------------------- anaxnu tamid okhlim tsohoraim bamiznon.
Аз си търся работно място. ‫-נ----פ- ----ע-ו--.‬ ‫--- מ--- / ת ע------ ‫-נ- מ-פ- / ת ע-ו-ה-‬ --------------------- ‫אני מחפש / ת עבודה.‬ 0
a-i---xapes-----a-e-s-t ----ah. a-- m------------------ a------ a-i m-x-p-s-/-e-a-e-s-t a-o-a-. ------------------------------- ani mexapess/mexapesset avodah.
Вече една година съм безработен. ‫--- -וב-ל-/-ת --ר ----‬ ‫--- מ---- / ת כ-- ש---- ‫-נ- מ-ב-ל / ת כ-ר ש-ה-‬ ------------------------ ‫אני מובטל / ת כבר שנה.‬ 0
an--muv---/m-v-e-e- k--r shan-h. a-- m-------------- k--- s------ a-i m-v-a-/-u-t-l-t k-a- s-a-a-. -------------------------------- ani muvtal/muvtelet kvar shanah.
В тази страна има много безработни. ‫-- -רב- ----מ-בט--ם-באר--‬ ‫-- ה--- מ-- מ------ ב----- ‫-ש ה-ב- מ-י מ-ב-ל-ם ב-ר-.- --------------------------- ‫יש הרבה מדי מובטלים בארץ.‬ 0
ye-- h----- --d-y m--t-lim b---re-s. y--- h----- m---- m------- b-------- y-s- h-r-e- m-d-y m-v-a-i- b-'-r-t-. ------------------------------------ yesh harbeh miday muvtalim ba'arets.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?