Разговорник

bg Работа   »   hu Munka

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [ötvenöt]

Munka

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? M--a-fog-a-kozá-a? M- a f------------ M- a f-g-a-k-z-s-? ------------------ Mi a foglalkozása? 0
Мъжът ми е лекар по професия. A-f-r----f-gla-k----a-or-o-. A f----- f----------- o----- A f-r-e- f-g-a-k-z-s- o-v-s- ---------------------------- A férjem foglalkozása orvos. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. É- -él-ap---dol--zo-- -i-t --o---ő. É- f------- d-------- m--- á------- É- f-l-a-o- d-l-o-o-, m-n- á-o-ó-ő- ----------------------------------- Én félnapot dolgozom, mint ápolónő. 0
Скоро ще получаваме пенсия. N-m--k-ra ka--nk n--g--ja-. N-------- k----- n--------- N-m-o-á-a k-p-n- n-u-d-j-t- --------------------------- Nemsokára kapunk nyugdíjat. 0
А данъците са високи. D- -z---ó- m-ga-a-. D- a- a--- m------- D- a- a-ó- m-g-s-k- ------------------- De az adók magasak. 0
И здравната осигуровка е висока. És-a-b-tegb--t--ít-s --á-a. É- a b-------------- d----- É- a b-t-g-i-t-s-t-s d-á-a- --------------------------- És a betegbiztosítás drága. 0
Какъв / каква искаш да станеш? M- -k---- -gy--e--l---i- / -- s-e-----l -----? M- a----- e------ l----- / M- s-------- l----- M- a-a-s- e-y-z-r l-n-i- / M- s-e-e-n-l l-n-i- ---------------------------------------------- Mi akarsz egyszer lenni? / Mi szeretnél lenni? 0
Бих искал / искала да стана инженер. M----k-sz---tné----nn-. M----- s-------- l----- M-r-ö- s-e-e-n-k l-n-i- ----------------------- Mérnök szeretnék lenni. 0
Искам да следвам в университета. A- --y-temen--ka--- -a--l-i. A- e-------- a----- t------- A- e-y-t-m-n a-a-o- t-n-l-i- ---------------------------- Az egyetemen akarok tanulni. 0
Аз съм практикант. G-ak--no------o-. G-------- v------ G-a-o-n-k v-g-o-. ----------------- Gyakornok vagyok. 0
Аз не печеля много. Nem-ke-e--- s--at. N-- k------ s----- N-m k-r-s-k s-k-t- ------------------ Nem keresek sokat. 0
Аз съм на практика в чужбина. Kü-f-l-ö- ----ál-k eg--s-a-m-i -----rlat-t. K-------- c------- e-- s------ g----------- K-l-ö-d-n c-i-á-o- e-y s-a-m-i g-a-o-l-t-t- ------------------------------------------- Külföldön csinálok egy szakmai gyakorlatot. 0
Това е моят шеф. Ő --f----öm. Ő a f------- Ő a f-n-k-m- ------------ Ő a főnököm. 0
Аз имам приятни колеги. K-d-es ---légá-m----na-. K----- k-------- v------ K-d-e- k-l-é-á-m v-n-a-. ------------------------ Kedves kollégáim vannak. 0
На обяд винаги ходим в стола. Dé-b-n-mi------- ü--m---o-y-áb----g----. D----- m----- a- ü---- k------- m------- D-l-e- m-n-i- a- ü-e-i k-n-h-b- m-g-ü-k- ---------------------------------------- Délben mindig az üzemi konyhába megyünk. 0
Аз си търся работно място. Áll--- ker--e-. Á----- k------- Á-l-s- k-r-s-k- --------------- Állást keresek. 0
Вече една година съм безработен. M-r --- --e-----a-él-üli-v-gy--. M-- e-- é-- m----------- v------ M-r e-y é-e m-n-a-é-k-l- v-g-o-. -------------------------------- Már egy éve munkanélküli vagyok. 0
В тази страна има много безработни. Eb--n -z o-szágb-n--úl---k-m----n-l--li--a-. E---- a- o-------- t-- s-- m----------- v--- E-b-n a- o-s-á-b-n t-l s-k m-n-a-é-k-l- v-n- -------------------------------------------- Ebben az országban túl sok munkanélküli van. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?