Разговорник

bg Работа   »   it Lavorare

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [cinquantacinque]

Lavorare

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Ch- l--o-o -a? C-- l----- f-- C-e l-v-r- f-? -------------- Che lavoro fa? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Mio -----o-è-me---o. M-- m----- è m------ M-o m-r-t- è m-d-c-. -------------------- Mio marito è medico. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. Lavor- c-me -n-erm---a--a----im-. L----- c--- i--------- p--------- L-v-r- c-m- i-f-r-i-r- p-r---i-e- --------------------------------- Lavoro come infermiera part-time. 0
Скоро ще получаваме пенсия. P-es---an-remo-i- pe-s-o--. P----- a------ i- p-------- P-e-t- a-d-e-o i- p-n-i-n-. --------------------------- Presto andremo in pensione. 0
А данъците са високи. M- l- -asse-s--o alt-. M- l- t---- s--- a---- M- l- t-s-e s-n- a-t-. ---------------------- Ma le tasse sono alte. 0
И здравната осигуровка е висока. E --a---c-r-z-o------n--- -- -a-a-t-e--è co-t---. E l-------------- (------ l- m-------- è c------- E l-a-s-c-r-z-o-e (-o-t-o l- m-l-t-i-) è c-s-o-a- ------------------------------------------------- E l’assicurazione (contro le malattie) è costosa. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Cos--vorres-- -a-e? C--- v------- f---- C-s- v-r-e-t- f-r-? ------------------- Cosa vorresti fare? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Io v-r-ei--i-enta-- --g----re. I- v----- d-------- i--------- I- v-r-e- d-v-n-a-e i-g-g-e-e- ------------------------------ Io vorrei diventare ingegnere. 0
Искам да следвам в университета. Io -o--io-s------e a--’uni--rsi-à. I- v----- s------- a-------------- I- v-g-i- s-u-i-r- a-l-u-i-e-s-t-. ---------------------------------- Io voglio studiare all’università. 0
Аз съм практикант. I- ---o----t-c-n--. I- s--- p---------- I- s-n- p-a-i-a-t-. ------------------- Io sono praticante. 0
Аз не печеля много. N-- ---d-----m--to. N-- g------- m----- N-n g-a-a-n- m-l-o- ------------------- Non guadagno molto. 0
Аз съм на практика в чужбина. F--c-- -- tiro--nio -------e-o. F----- u- t-------- a---------- F-c-i- u- t-r-c-n-o a-l-e-t-r-. ------------------------------- Faccio un tirocinio all’estero. 0
Това е моят шеф. Q-e-t- ---l-mi- cap-. Q----- è i- m-- c---- Q-e-t- è i- m-o c-p-. --------------------- Questo è il mio capo. 0
Аз имам приятни колеги. Ho -ei -o--egh--g---i-- /-si-p-t---. H- d-- c------- g------ / s--------- H- d-i c-l-e-h- g-n-i-i / s-m-a-i-i- ------------------------------------ Ho dei colleghi gentili / simpatici. 0
На обяд винаги ходим в стола. A--ezzog--rno-a------ sem----i----n--. A m---------- a------ s----- i- m----- A m-z-o-i-r-o a-d-a-o s-m-r- i- m-n-a- -------------------------------------- A mezzogiorno andiamo sempre in mensa. 0
Аз си търся работно място. C---o un (--st- -i--lav-ro. C---- u- (----- d-- l------ C-r-o u- (-o-t- d-) l-v-r-. --------------------------- Cerco un (posto di) lavoro. 0
Вече една година съм безработен. S--o diso--up-t- d---n-a-no --mai. S--- d---------- d- u- a--- o----- S-n- d-s-c-u-a-o d- u- a-n- o-m-i- ---------------------------------- Sono disoccupato da un anno ormai. 0
В тази страна има много безработни. In --est---ae---c--sono t-opp- d--occupati. I- q----- p---- c- s--- t----- d----------- I- q-e-t- p-e-e c- s-n- t-o-p- d-s-c-u-a-i- ------------------------------------------- In questo paese ci sono troppi disoccupati. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?