Разговорник

bg Работа   »   lt Darbai

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [penkiasdešimt penki]

Darbai

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Ką (j--) d------ / k---- j--- p--------? Ką (jūs) dirbate / kokia jūsų profesija? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Ma-- v---- g--------. Mano vyras gydytojas. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. (A-) d---- p--- d----- m-------- s-------. (Aš) dirbu pusę dienos medicinos seserimi. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Ne------ (m--) g------ p------. Netrukus (mes) gausime pensiją. 0
А данъците са високи. Be- m-------- d-----. Bet mokesčiai dideli. 0
И здравната осигуровка е висока. Sv------- d-------- t--- p-- d------. Sveikatos draudimas taip pat didelis. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Ko--- p-------- (t-) n--- r------? Kokią profesiją (tu) nori rinktis? 0
Бих искал / искала да стана инженер. (A-) n------- b--- i----------. (Aš) norėčiau būti inžinierius. 0
Искам да следвам в университета. (A-) n---- s--------- u-----------. (Aš) noriu studijuoti universitete. 0
Аз съм практикант. Aš (e--) p-----------. Aš (esu) praktikantas. 0
Аз не печеля много. (A-) u------ n-----. (Aš) uždirbu nedaug. 0
Аз съм на практика в чужбина. (A-) a------ p------- u--------. (Aš) atlieku praktiką užsienyje. 0
Това е моят шеф. Ta- m--- v---------- / š----. Tai mano viršininkas / šefas. 0
Аз имам приятни колеги. Aš t---- m------- b------------. Aš turiu malonius bendradarbius. 0
На обяд винаги ходим в стола. Pe- p----- (m--) v------- e----- į v-------. Per pietus (mes) visuomet einame į valgyklą. 0
Аз си търся работно място. (A-) i----- d----. (Aš) ieškau darbo. 0
Вече една година съм безработен. (A-) j-- m---- e-- b-------. (Aš) jau metai esu bedarbis. 0
В тази страна има много безработни. Ši--- š----- (y--) p-- d--- b-------. Šioje šalyje (yra) per daug bedarbių. 0

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?