Разговорник

bg Работа   »   lv Strādāšana

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [piecdesmit pieci]

Strādāšana

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Ka- Jūs-esat-pēc--ro--si-as? K-- J-- e--- p-- p---------- K-s J-s e-a- p-c p-o-e-i-a-? ---------------------------- Kas Jūs esat pēc profesijas? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Man---ī---pēc-p-ofesijas i--ārs--. M--- v--- p-- p--------- i- ā----- M-n- v-r- p-c p-o-e-i-a- i- ā-s-s- ---------------------------------- Mans vīrs pēc profesijas ir ārsts. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. Es-st---ā----- --ss--d---p-- -e-m--u. E- s------- u- p-------- p-- m------- E- s-r-d-j- u- p-s-l-d-i p-r m-d-ā-u- ------------------------------------- Es strādāju uz pusslodzi par medmāsu. 0
Скоро ще получаваме пенсия. D----mu---b---pen--j-. D--- m--- b-- p------- D-ī- m-m- b-s p-n-i-a- ---------------------- Drīz mums būs pensija. 0
А данъците са високи. Be- -o-ok-i--r-----i. B-- n------ i- l----- B-t n-d-k-i i- l-e-i- --------------------- Bet nodokļi ir lieli. 0
И здравната осигуровка е висока. Un -edicī---kā -p-r----āš------ dār--. U- m---------- a------------ i- d----- U- m-d-c-n-s-ā a-d-o-i-ā-a-a i- d-r-a- -------------------------------------- Un medicīniskā apdrošināšana ir dārga. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Pa------u ---bi--ļ--? P-- k- t- g---- k---- P-r k- t- g-i-i k-ū-? --------------------- Par ko tu gribi kļūt? 0
Бих искал / искала да стана инженер. E- v---s--ļūt-i-že-ieris. E- v---- k--- i---------- E- v-l-s k-ū- i-ž-n-e-i-. ------------------------- Es vēlos kļūt inženieris. 0
Искам да следвам в университета. Es g-ib- -t--ēt---i---si---ē. E- g---- s----- u------------ E- g-i-u s-u-ē- u-i-e-s-t-t-. ----------------------------- Es gribu studēt universitātē. 0
Аз съм практикант. Es es---prakt---nt-. E- e--- p----------- E- e-m- p-a-t-k-n-s- -------------------- Es esmu praktikants. 0
Аз не печеля много. Es-no-e--- ne-īpa--------. E- n------ n- ī---- d----- E- n-p-l-u n- ī-a-i d-u-z- -------------------------- Es nopelnu ne īpaši daudz. 0
Аз съм на практика в чужбина. E- -s-- -raksē--rze-ēs. E- e--- p----- ā------- E- e-m- p-a-s- ā-z-m-s- ----------------------- Es esmu praksē ārzemēs. 0
Това е моят шеф. T-s--r-man- ---ekšni---. T-- i- m--- p----------- T-s i- m-n- p-i-k-n-e-s- ------------------------ Tas ir mans priekšnieks. 0
Аз имам приятни колеги. M-- ir ja-ki --lē--. M-- i- j---- k------ M-n i- j-u-i k-l-ģ-. -------------------- Man ir jauki kolēģi. 0
На обяд винаги ходим в стола. Pu-dienās mē---ien-ē---jam u- -z----ma ēdnīcu. P-------- m-- v------ e--- u- u------- ē------ P-s-i-n-s m-s v-e-m-r e-a- u- u-ņ-m-m- ē-n-c-. ---------------------------------------------- Pusdienās mēs vienmēr ejam uz uzņēmuma ēdnīcu. 0
Аз си търся работно място. Es--e-l-ju-d--b-v----. E- m------ d---------- E- m-k-ē-u d-r-a-i-t-. ---------------------- Es meklēju darbavietu. 0
Вече една година съм безработен. E- -----a-u-e-mu-b-z d--b-. E- j-- g--- e--- b-- d----- E- j-u g-d- e-m- b-z d-r-a- --------------------------- Es jau gadu esmu bez darba. 0
В тази страна има много безработни. Ša-- ----------p-rāk-d---z -e-d-----e-u. Š--- v----- i- p---- d---- b------------ Š-j- v-l-t- i- p-r-k d-u-z b-z-a-b-i-k-. ---------------------------------------- Šajā valstī ir pārāk daudz bezdarbnieku. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?