Разговорник

bg Работа   »   ro Muncă

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [cincizeci şi cinci]

Muncă

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Ce fac-ţ- pro-esi-na-? C- f----- p----------- C- f-c-ţ- p-o-e-i-n-l- ---------------------- Ce faceţi profesional? 0
Мъжът ми е лекар по професия. S-ţu--m-u ---e--e----f-si- m-d-c. S---- m-- e--- d- p------- m----- S-ţ-l m-u e-t- d- p-o-e-i- m-d-c- --------------------------------- Soţul meu este de profesie medic. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. Eu--u-rez cu--um-tat--de --r-ă-ca-ş--a-i-t---ă -edicală. E- l----- c- j------- d- n---- c- ş- a-------- m-------- E- l-c-e- c- j-m-t-t- d- n-r-ă c- ş- a-i-t-n-ă m-d-c-l-. -------------------------------------------------------- Eu lucrez cu jumătate de normă ca şi asistentă medicală. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Î- ----n- --m p-----p--s--. Î- c----- v-- p---- p------ Î- c-r-n- v-m p-i-i p-n-i-. --------------------------- În curând vom primi pensie. 0
А данъците са високи. D---im-o---e-- s-n------. D-- i--------- s--- m---- D-r i-p-z-t-l- s-n- m-r-. ------------------------- Dar impozitele sunt mari. 0
И здравната осигуровка е висока. Ş- --i-urar-a me-ic--ă-e-----c--pă. Ş- a--------- m------- e--- s------ Ş- a-i-u-a-e- m-d-c-l- e-t- s-u-p-. ----------------------------------- Şi asigurarea medicală este scumpă. 0
Какъв / каква искаш да станеш? C- -re- să-d--i--od---? C- v--- s- d---- o----- C- v-e- s- d-v-i o-a-ă- ----------------------- Ce vrei să devii odată? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Vre-- s--dev---i-g--e-. V---- s- d---- i------- V-e-u s- d-v-n i-g-n-r- ----------------------- Vreau să devin inginer. 0
Искам да следвам в университета. V-eau s--st---ez-la-u-i-er-i-a-e. V---- s- s------ l- u------------ V-e-u s- s-u-i-z l- u-i-e-s-t-t-. --------------------------------- Vreau să studiez la universitate. 0
Аз съм практикант. E- sunt p---ticant. E- s--- p---------- E- s-n- p-a-t-c-n-. ------------------- Eu sunt practicant. 0
Аз не печеля много. N- -âşti--m---. N- c----- m---- N- c-ş-i- m-l-. --------------- Nu câştig mult. 0
Аз съм на практика в чужбина. F-c --act--ă----s---i--t--e. F-- p------- î- s----------- F-c p-a-t-c- î- s-r-i-ă-a-e- ---------------------------- Fac practică în străinătate. 0
Това е моят шеф. A-e--- ---- şe-ul m--. A----- e--- ş---- m--- A-e-t- e-t- ş-f-l m-u- ---------------------- Acesta este şeful meu. 0
Аз имам приятни колеги. A---ol-g--dră-uţi. A- c----- d------- A- c-l-g- d-ă-u-i- ------------------ Am colegi drăguţi. 0
На обяд винаги ходим в стола. La prânz--e-g---î---td----- ---can-i-ă. L- p---- m----- î---------- l- c------- L- p-â-z m-r-e- î-t-t-e-u-a l- c-n-i-ă- --------------------------------------- La prânz mergem întotdeauna la cantină. 0
Аз си търся работно място. C--t--- -o-t. C--- u- p---- C-u- u- p-s-. ------------- Caut un post. 0
Вече една година съм безработен. Su-t --j---e un-a---omer. S--- d--- d- u- a- ş----- S-n- d-j- d- u- a- ş-m-r- ------------------------- Sunt deja de un an şomer. 0
В тази страна има много безработни. În---ra-as---s------e- --l-- -ome-i. Î- ţ--- a--- s--- p--- m---- ş------ Î- ţ-r- a-t- s-n- p-e- m-l-i ş-m-r-. ------------------------------------ În ţara asta sunt prea mulţi şomeri. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?