Разговорник

bg Работа   »   tr Çalışmak

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [elli beş]

Çalışmak

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Me---- o----- n- y-----------? Meslek olarak ne yapıyorsunuz? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Ko--- d-----. Kocam doktor. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. Be- y---- g-- h------ o----- ç----------. Ben yarım gün hemşire olarak çalışıyorum. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Ya----- e----- o-------. Yakında emekli olacağız. 0
А данъците са високи. Am- v------- y-----. Ama vergiler yüksek. 0
И здравната осигуровка е висока. Ve h------- s-------- y-----. Ve hastalık sigortası yüksek. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Ne o---- i---------? Ne olmak istiyorsun? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Mü------ o---- i--------. Mühendis olmak istiyorum. 0
Искам да следвам в университета. Ün---------- o----- i--------. Üniversitede okumak istiyorum. 0
Аз съм практикант. Be- s--------. Ben stajyerim. 0
Аз не печеля много. Fa--- k-----------. Fazla kazanmıyorum. 0
Аз съм на практика в чужбина. Yu-- d------ s--- y--------. Yurt dışında staj yapıyorum. 0
Това е моят шеф. Bu b---- ş----. Bu benim şefim. 0
Аз имам приятни колеги. Ho- a----------- v--. Hoş arkadaşlarım var. 0
На обяд винаги ходим в стола. Öğ------- h-- k------ g--------. Öğlenleri hep kantine gidiyoruz. 0
Аз си търся работно място. İş a-------. İş arıyorum. 0
Вече една година съм безработен. Bi- y----- i------. Bir yıldır işsizim. 0
В тази страна има много безработни. Bu ü----- ç-- i---- v--. Bu ülkede çok işsiz var. 0

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?