Разговорник

bg Работа   »   zh 工作

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55[五十五]

55 [Wǔshíwǔ]

工作

[gōngzuò]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? 您 是-做--么--作---？ 您 是 做 什- 工- 的 ？ 您 是 做 什- 工- 的 ？ --------------- 您 是 做 什么 工作 的 ？ 0
n-- shì---- shénm--g-ngzuò-d-? n-- s-- z-- s----- g------ d-- n-n s-ì z-ò s-é-m- g-n-z-ò d-? ------------------------------ nín shì zuò shénme gōngzuò de?
Мъжът ми е лекар по професия. 我--先生 - 医生 。 我- 先- 是 医- 。 我- 先- 是 医- 。 ------------ 我的 先生 是 医生 。 0
W- de -iāns--ng-sh--------g. W- d- x-------- s-- y------- W- d- x-ā-s-ē-g s-ì y-s-ē-g- ---------------------------- Wǒ de xiānshēng shì yīshēng.
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. 我 是 做-天-的 -士-。 我 是 做---- 护- 。 我 是 做-天-的 护- 。 -------------- 我 是 做半天班的 护士 。 0
W- shì-zuò--à-t-ān---n -e-hù-hì. W- s-- z-- b------ b-- d- h----- W- s-ì z-ò b-n-i-n b-n d- h-s-ì- -------------------------------- Wǒ shì zuò bàntiān bān de hùshì.
Скоро ще получаваме пенсия. 不久--们 -- 拿-退-金-了-。 不- 我- 就- 拿 退-- 了 。 不- 我- 就- 拿 退-金 了 。 ------------------ 不久 我们 就要 拿 退休金 了 。 0
Bù-iǔ--ǒmen-------- n- ---xiū j--l-. B---- w---- j-- y-- n- t----- j----- B-j-ǔ w-m-n j-ù y-o n- t-ì-i- j-n-e- ------------------------------------ Bùjiǔ wǒmen jiù yào ná tuìxiū jīnle.
А данъците са високи. 但----很-高 。 但 纳- 很 高 。 但 纳- 很 高 。 ---------- 但 纳税 很 高 。 0
D---nàshu- -ěn g-o. D-- n----- h-- g--- D-n n-s-u- h-n g-o- ------------------- Dàn nàshuì hěn gāo.
И здравната осигуровка е висока. 医疗保险-很 - 。 医--- 很 贵 。 医-保- 很 贵 。 ---------- 医疗保险 很 贵 。 0
Yī-iáo---o-----h-- --ì. Y----- b------ h-- g--- Y-l-á- b-o-i-n h-n g-ì- ----------------------- Yīliáo bǎoxiǎn hěn guì.
Какъв / каква искаш да станеш? 你--来-想--事-什-（职业） ？ 你 将- 想 从- 什----- ？ 你 将- 想 从- 什-（-业- ？ ------------------ 你 将来 想 从事 什么（职业） ？ 0
N--j-ā-g-ái-x-ǎ---cón---ì--h------zh---)? N- j------- x---- c------ s----- (------- N- j-ā-g-á- x-ǎ-g c-n-s-ì s-é-m- (-h-y-)- ----------------------------------------- Nǐ jiānglái xiǎng cóngshì shénme (zhíyè)?
Бих искал / искала да стана инженер. 我 想 - -程--。 我 想 当 工-- 。 我 想 当 工-师 。 ----------- 我 想 当 工程师 。 0
W- -i-ng --ng--ōn-ch---s-ī. W- x---- d--- g------------ W- x-ǎ-g d-n- g-n-c-é-g-h-. --------------------------- Wǒ xiǎng dāng gōngchéngshī.
Искам да следвам в университета. 我-要-读--学-。 我 要 读 大- 。 我 要 读 大- 。 ---------- 我 要 读 大学 。 0
W- y----ú --x-é. W- y-- d- d----- W- y-o d- d-x-é- ---------------- Wǒ yào dú dàxué.
Аз съм практикант. 我 是-实-生 。 我 是 实-- 。 我 是 实-生 。 --------- 我 是 实习生 。 0
W- --ì s---í -hēng. W- s-- s---- s----- W- s-ì s-í-í s-ē-g- ------------------- Wǒ shì shíxí shēng.
Аз не печеля много. 我----不多-。 我 挣- 不- 。 我 挣- 不- 。 --------- 我 挣得 不多 。 0
Wǒ--hē-g dé-bù --ō. W- z---- d- b- d--- W- z-ē-g d- b- d-ō- ------------------- Wǒ zhēng dé bù duō.
Аз съм на практика в чужбина. 我-在--- 实习-。 我 在 国- 实- 。 我 在 国- 实- 。 ----------- 我 在 国外 实习 。 0
W- --- -uówà- shí-í. W- z-- g----- s----- W- z-i g-ó-à- s-í-í- -------------------- Wǒ zài guówài shíxí.
Това е моят шеф. 这--我- ---。 这- 我- 老- 。 这- 我- 老- 。 ---------- 这是 我的 老板 。 0
Zh--s---wǒ-de-l-o--n. Z-- s-- w- d- l------ Z-è s-ì w- d- l-o-ǎ-. --------------------- Zhè shì wǒ de lǎobǎn.
Аз имам приятни колеги. 我--同-们---好-。 我- 同-- 很-- 。 我- 同-们 很-好 。 ------------ 我的 同事们 很友好 。 0
W---e-t--g---men --n y-uhǎ-. W- d- t--------- h-- y------ W- d- t-n-s-ì-e- h-n y-u-ǎ-. ---------------------------- Wǒ de tóngshìmen hěn yǒuhǎo.
На обяд винаги ходим в стола. 中午 我们-总是 ---去-食- 。 中- 我- 总- 一- 去 食- 。 中- 我- 总- 一- 去 食- 。 ------------------ 中午 我们 总是 一起 去 食堂 。 0
Z----w- --m-n z--- s-- ---ǐ----s-ít--g. Z------ w---- z--- s-- y--- q- s------- Z-ō-g-ǔ w-m-n z-n- s-ì y-q- q- s-í-á-g- --------------------------------------- Zhōngwǔ wǒmen zǒng shì yīqǐ qù shítáng.
Аз си търся работно място. 我 - 找工作 。 我 在 找-- 。 我 在 找-作 。 --------- 我 在 找工作 。 0
Wǒ--à- z-ǎo---n-z--. W- z-- z--- g------- W- z-i z-ǎ- g-n-z-ò- -------------------- Wǒ zài zhǎo gōngzuò.
Вече една година съм безработен. 我 失业 -- -----。 我 失- 已- 一- 了 。 我 失- 已- 一- 了 。 -------------- 我 失业 已经 一年 了 。 0
W- s-------------- n-á--e. W- s---- y----- y- n------ W- s-ī-è y-j-n- y- n-á-l-. -------------------------- Wǒ shīyè yǐjīng yī niánle.
В тази страна има много безработни. 这- 国----太多 失-者-。 这- 国- 有 太- 失-- 。 这- 国- 有 太- 失-者 。 ---------------- 这个 国家 有 太多 失业者 。 0
Zhèg---u-j-ā y-- --i d-ō ----è----. Z---- g----- y-- t-- d-- s---- z--- Z-è-e g-ó-i- y-u t-i d-ō s-ī-è z-ě- ----------------------------------- Zhège guójiā yǒu tài duō shīyè zhě.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?