Разговорник

bg Чувства   »   fr Les sentiments

56 [петдесет и шест]

Чувства

Чувства

56 [cinquante-six]

Les sentiments

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
имам желание / настроение av-ir-en-ie a---- e---- a-o-r e-v-e ----------- avoir envie 0
Ние имаме желание / настроение. No-------s env-e. N--- a---- e----- N-u- a-o-s e-v-e- ----------------- Nous avons envie. 0
Ние нямаме желание / настроение. Nous-n-a---s p----n---. N--- n------ p-- e----- N-u- n-a-o-s p-s e-v-e- ----------------------- Nous n’avons pas envie. 0
страхувам се avo-r peur a---- p--- a-o-r p-u- ---------- avoir peur 0
Аз се страхувам. J--i peu-. J--- p---- J-a- p-u-. ---------- J’ai peur. 0
Аз не се страхувам. Je--’---pa------. J- n--- p-- p---- J- n-a- p-s p-u-. ----------------- Je n’ai pas peur. 0
имам време avo-r--e t-m-s a---- l- t---- a-o-r l- t-m-s -------------- avoir le temps 0
Той има време. Il a le -e--s. I- a l- t----- I- a l- t-m-s- -------------- Il a le temps. 0
Той няма време. Il --a-p-- le --m--. I- n-- p-- l- t----- I- n-a p-s l- t-m-s- -------------------- Il n’a pas le temps. 0
скучая s-enn-yer s-------- s-e-n-y-r --------- s’ennuyer 0
Тя скучае. Ell- -’-nnuie. E--- s-------- E-l- s-e-n-i-. -------------- Elle s’ennuie. 0
Тя не скучае. El-e -- s’en--ie p--. E--- n- s------- p--- E-l- n- s-e-n-i- p-s- --------------------- Elle ne s’ennuie pas. 0
гладен / гладна съм avoi- ---m a---- f--- a-o-r f-i- ---------- avoir faim 0
Гладни ли сте? A-----o-s-fa-m-? A-------- f--- ? A-e---o-s f-i- ? ---------------- Avez-vous faim ? 0
Не сте ли гладни? N--v-z-v-u----- -ai- ? N---------- p-- f--- ? N-a-e---o-s p-s f-i- ? ---------------------- N’avez-vous pas faim ? 0
жаден / жадна съм avoir--oif a---- s--- a-o-r s-i- ---------- avoir soif 0
Те са жадни. I-----t-soif. I-- o-- s---- I-s o-t s-i-. ------------- Ils ont soif. 0
Те не са жадни. Il--n--nt p----o-f. I-- n---- p-- s---- I-s n-o-t p-s s-i-. ------------------- Ils n’ont pas soif. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Тайни езици

Чрез езиците ние се стремим да изразим това, което мислим и чувстваме. Така че, разбирането е най-важната цел на езика. Но понякога хората не искат да бъдат разбрани от всички. В такива случаи те измислят тайни езици. Тайните езици са очаровали хората в продължение на хиляди години. Юлий Цезар е имал свой таен език, например. Той изпращал кодирани съобщения до всички области на империята си. Враговете му не можели да четат кодираните новини. Тайните езици представляват защитена комуникация. Чрез тайните езици ние се разграничаваме от останалите. Чрез тях показваме, че принадлежим към някаква изключителна група. Има различни причини, поради които използваме тайни езици. Влюбените непрекъснато си пишат кодирани писма. Определени професионални групи също имат свои собствени езици. По същия начин има езици за фокусници, крадци и бизнесмени. Но тайните езици най-често се използват за политически цели. Тайни езици са използвани в почти всяка война. Военните и разузнавателните служби имат свои експерти по тайни езици. Криптологията е наука за кодирането. Съвременните кодове се базират на сложни математически формули. Но те са много трудни за декодиране. Без кодираните езици животът ни би бил немислим. Криптирани данни се използва навсякъде днес. Кредитни карти и имейли - всичко функционира с кодове. Децата намират тайните езици за особено вълнуващи. Те обичат да обменят тайни съобщения с приятелите си. Тайните езици са дори полезни за развитието на децата... Те насърчават творчеството и езиковия усет!