Разговорник

bg Чувства   »   zh 感受

56 [петдесет и шест]

Чувства

Чувства

56[五十六]

56 [Wǔshíliù]

感受

[gǎnshòu]

български китайски (опростен) Играйте Повече
имам желание / настроение 有 兴趣 有 兴趣 0
y-- x----- yǒ- x----ù yǒu xìngqù y-u x-n-q- ----------
Ние имаме желание / настроение. 我们 有 兴- 。 我们 有 兴趣 。 0
w---- y-- x-----. wǒ--- y-- x-----. wǒmen yǒu xìngqù. w-m-n y-u x-n-q-. ----------------.
Ние нямаме желание / настроение. 我们 没- 兴- 。 我们 没有 兴趣 。 0
W---- m----- x-----. Wǒ--- m----- x-----. Wǒmen méiyǒu xìngqù. W-m-n m-i-ǒ- x-n-q-. -------------------.
страхувам се 害怕 害怕 0
H---- Hà--à Hàipà H-i-à -----
Аз се страхувам. 我 害- 。 我 害怕 。 0
w- h----. wǒ h----. wǒ hàipà. w- h-i-à. --------.
Аз не се страхувам. 我 不 害- 。 我 不 害怕 。 0
W- b- h----. Wǒ b- h----. Wǒ bù hàipà. W- b- h-i-à. -----------.
имам време 有 时间 有 时间 0
Y-- s------ Yǒ- s-----n Yǒu shíjiān Y-u s-í-i-n -----------
Той има време. 他 有 时- 。 他 有 时间 。 0
t- y-- s------. tā y-- s------. tā yǒu shíjiān. t- y-u s-í-i-n. --------------.
Той няма време. 他 没- 时- 。 他 没有 时间 。 0
T- m----- s------. Tā m----- s------. Tā méiyǒu shíjiān. T- m-i-ǒ- s-í-i-n. -----------------.
скучая 觉得 无聊 觉得 无聊 0
J---- w----- Ju--- w----o Juédé wúliáo J-é-é w-l-á- ------------
Тя скучае. 她 觉- 很 无- 。 她 觉得 很 无聊 。 0
t- j---- h-- w-----. tā j---- h-- w-----. tā juédé hěn wúliáo. t- j-é-é h-n w-l-á-. -------------------.
Тя не скучае. 她 不 觉- 无- 。 她 不 觉得 无聊 。 0
T- b- j---- w-----. Tā b- j---- w-----. Tā bù juédé wúliáo. T- b- j-é-é w-l-á-. ------------------.
гладен / гладна съм 饿饿 饿 0
È ÈÈ È È -
Гладни ли сте? 你们 饿 了 吗 ? 你们 饿 了 吗 ? 0
n---- è-- m-? nǐ--- è-- m-? nǐmen èle ma? n-m-n è-e m-? ------------?
Не сте ли гладни? 你们 不- 吗 ? 你们 不饿 吗 ? 0
N---- b- è m-? Nǐ--- b- è m-? Nǐmen bù è ma? N-m-n b- è m-? -------------?
жаден / жадна съм 口渴 口渴 0
K-- k- Kǒ- kě Kǒu kě K-u k- ------
Те са жадни. 他们 口- 。 他们 口渴 。 0
t---- k-- k-. tā--- k-- k-. tāmen kǒu kě. t-m-n k-u k-. ------------.
Те не са жадни. 他们 不 口- 。 他们 不 口渴 。 0
T---- b- k-- k-. Tā--- b- k-- k-. Tāmen bù kǒu kě. T-m-n b- k-u k-. ---------------.

Тайни езици

Чрез езиците ние се стремим да изразим това, което мислим и чувстваме. Така че, разбирането е най-важната цел на езика. Но понякога хората не искат да бъдат разбрани от всички. В такива случаи те измислят тайни езици. Тайните езици са очаровали хората в продължение на хиляди години. Юлий Цезар е имал свой таен език, например. Той изпращал кодирани съобщения до всички области на империята си. Враговете му не можели да четат кодираните новини. Тайните езици представляват защитена комуникация. Чрез тайните езици ние се разграничаваме от останалите. Чрез тях показваме, че принадлежим към някаква изключителна група. Има различни причини, поради които използваме тайни езици. Влюбените непрекъснато си пишат кодирани писма. Определени професионални групи също имат свои собствени езици. По същия начин има езици за фокусници, крадци и бизнесмени. Но тайните езици най-често се използват за политически цели. Тайни езици са използвани в почти всяка война. Военните и разузнавателните служби имат свои експерти по тайни езици. Криптологията е наука за кодирането. Съвременните кодове се базират на сложни математически формули. Но те са много трудни за декодиране. Без кодираните езици животът ни би бил немислим. Криптирани данни се използва навсякъде днес. Кредитни карти и имейли - всичко функционира с кодове. Децата намират тайните езици за особено вълнуващи. Те обичат да обменят тайни съобщения с приятелите си. Тайните езици са дори полезни за развитието на децата... Те насърчават творчеството и езиковия усет!