Разговорник

bg При лекаря   »   es En la consulta del doctor

57 [петдесет и седем]

При лекаря

При лекаря

57 [cincuenta y siete]

En la consulta del doctor

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Аз имам час при лекаря. (Y-)----g- -n- -i-- -on-el-doc-o-. (--- t---- u-- c--- c-- e- d------ (-o- t-n-o u-a c-t- c-n e- d-c-o-. ---------------------------------- (Yo) tengo una cita con el doctor.
Имам час за 10. (--)--e-g--l--c-ta-a-l----ie- --e l---a-a-a-. (--- t---- l- c--- a l-- d--- (-- l- m------- (-o- t-n-o l- c-t- a l-s d-e- (-e l- m-ñ-n-)- --------------------------------------------- (Yo) tengo la cita a las diez (de la mañana).
Как се казвате? ¿--mo -s s- n--br-? ¿---- e- s- n------ ¿-ó-o e- s- n-m-r-? ------------------- ¿Cómo es su nombre?
Моля, седнете в чакалнята. P---f--o- t-me--s---t- -n-------- de --p-r-. P-- f---- t--- a------ e- l- s--- d- e------ P-r f-v-r t-m- a-i-n-o e- l- s-l- d- e-p-r-. -------------------------------------------- Por favor tome asiento en la sala de espera.
Лекарят ще дойде веднага. Ya-vi-----l-d--tor. Y- v---- e- d------ Y- v-e-e e- d-c-o-. ------------------- Ya viene el doctor.
Къде сте застрахован / застрахована? ¿- -ué-co-pañ---d- --g---s --r--ne-- --s-e--? ¿- q-- c------- d- s------ p-------- (------- ¿- q-é c-m-a-í- d- s-g-r-s p-r-e-e-e (-s-e-)- --------------------------------------------- ¿A qué compañía de seguros pertenece (usted)?
Какво мога да направя за Вас? ¿---q----o - la-p--------da-? ¿-- q-- l- / l- p---- a------ ¿-n q-é l- / l- p-e-o a-u-a-? ----------------------------- ¿En qué lo / la puedo ayudar?
Имате ли болки? ¿-ie-- --gún-d--o-? ¿----- a---- d----- ¿-i-n- a-g-n d-l-r- ------------------- ¿Tiene algún dolor?
Къде Ви боли? ¿E- dón-- ---duel-? ¿-- d---- l- d----- ¿-n d-n-e l- d-e-e- ------------------- ¿En dónde le duele?
Постоянно ме боли гърбът. S--mp---t-ngo d--or--- e-palda. S------ t---- d---- d- e------- S-e-p-e t-n-o d-l-r d- e-p-l-a- ------------------------------- Siempre tengo dolor de espalda.
Често имам главоболие. Tengo-dol-r--e-ca-e------enudo. T---- d---- d- c----- a m------ T-n-o d-l-r d- c-b-z- a m-n-d-. ------------------------------- Tengo dolor de cabeza a menudo.
Понякога ме боли коремът. A-v-ces-tengo --l---de estó-a--. A v---- t---- d---- d- e-------- A v-c-s t-n-o d-l-r d- e-t-m-g-. -------------------------------- A veces tengo dolor de estómago.
Съблечете се до кръста, моля! ¡--r fa--r-----b----- -a -a--e -upe--o-! ¡--- f---- d--------- l- p---- s-------- ¡-o- f-v-r d-s-b-o-h- l- p-r-e s-p-r-o-! ---------------------------------------- ¡Por favor desabroche la parte superior!
Легнете на кушетката, моля! ¡--r----o- a--ést-s----------milla! ¡--- f---- a-------- e- l- c------- ¡-o- f-v-r a-u-s-e-e e- l- c-m-l-a- ----------------------------------- ¡Por favor acuéstese en la camilla!
Кръвното налягане е нормално. L----e-ión-----rial --tá--- o-den. L- p------ a------- e--- e- o----- L- p-e-i-n a-t-r-a- e-t- e- o-d-n- ---------------------------------- La presión arterial está en orden.
Ще Ви направя инжекция. Le -oy a-p---c---i--una-i--e--i--. L- v-- a p--------- u-- i--------- L- v-y a p-e-c-i-i- u-a i-y-c-i-n- ---------------------------------- Le voy a prescribir una inyección.
Ще Ви дам таблетки. Le p---cri-ir- u-as p---il-a-------leta--(-m.). L- p---------- u--- p-------- / t------- (----- L- p-e-c-i-i-é u-a- p-s-i-l-s / t-b-e-a- (-m-)- ----------------------------------------------- Le prescribiré unas pastillas / tabletas (am.).
Ще Ви напиша рецепта. Le-d-- -n- ---eta mé-------r--l---a-m-ci-. L- d-- u-- r----- m----- p--- l- f-------- L- d-y u-a r-c-t- m-d-c- p-r- l- f-r-a-i-. ------------------------------------------ Le doy una receta médica para la farmacia.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Дълги думи, кратки думи

Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !