Разговорник

bg При лекаря   »   no Hos legen

57 [петдесет и седем]

При лекаря

При лекаря

57 [femtisju]

Hos legen

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Аз имам час при лекаря. J---ha---i-- -o----gen. J-- h-- t--- h-- l----- J-g h-r t-m- h-s l-g-n- ----------------------- Jeg har time hos legen. 0
Имам час за 10. Jeg --r time---okka ti. J-- h-- t--- k----- t-- J-g h-r t-m- k-o-k- t-. ----------------------- Jeg har time klokka ti. 0
Как се казвате? H----r --v-et -it-? H-- e- n----- d---- H-a e- n-v-e- d-t-? ------------------- Hva er navnet ditt? 0
Моля, седнете в чакалнята. Vennl-gs- s----de---- ve--e-ommet. V-------- s--- d-- p- v----------- V-n-l-g-t s-t- d-g p- v-n-e-o-m-t- ---------------------------------- Vennligst sett deg på venterommet. 0
Лекарят ще дойде веднага. Lege- k---e-----r-. L---- k----- s----- L-g-n k-m-e- s-a-t- ------------------- Legen kommer snart. 0
Къде сте застрахован / застрахована? Hvo- e- d- f-rsik---? H--- e- d- f--------- H-o- e- d- f-r-i-r-t- --------------------- Hvor er du forsikret? 0
Какво мога да направя за Вас? H-- k-n -eg -jel------ m-d? H-- k-- j-- h----- d-- m--- H-a k-n j-g h-e-p- d-g m-d- --------------------------- Hva kan jeg hjelpe deg med? 0
Имате ли болки? Har -------t-r? H-- d- s------- H-r d- s-e-t-r- --------------- Har du smerter? 0
Къде Ви боли? Hv-r e- -et------? H--- e- d-- v----- H-o- e- d-t v-n-t- ------------------ Hvor er det vondt? 0
Постоянно ме боли гърбът. J-g-h---a-l--- vondt---ryg-en. J-- h-- a----- v---- i r------ J-g h-r a-l-i- v-n-t i r-g-e-. ------------------------------ Jeg har alltid vondt i ryggen. 0
Често имам главоболие. Je---ar ofte---depi--. J-- h-- o--- h-------- J-g h-r o-t- h-d-p-n-. ---------------------- Jeg har ofte hodepine. 0
Понякога ме боли коремът. Jeg-ha- -v--g ----v--d- - ma-e-. J-- h-- a- o- t-- v---- i m----- J-g h-r a- o- t-l v-n-t i m-g-n- -------------------------------- Jeg har av og til vondt i magen. 0
Съблечете се до кръста, моля! K---d- -a -v -eg-top-en-/ -kjo-ta / -en-e---? K-- d- t- a- d-- t----- / s------ / g-------- K-n d- t- a- d-g t-p-e- / s-j-r-a / g-n-e-e-? --------------------------------------------- Kan du ta av deg toppen / skjorta / genseren? 0
Легнете на кушетката, моля! K----u l---e deg p-------n? K-- d- l---- d-- p- b------ K-n d- l-g-e d-g p- b-n-e-? --------------------------- Kan du legge deg på benken? 0
Кръвното налягане е нормално. Blodtr-kke--e- i o--en. B---------- e- i o----- B-o-t-y-k-t e- i o-d-n- ----------------------- Blodtrykket er i orden. 0
Ще Ви направя инжекция. J---gi--deg -n---rø-te. J-- g-- d-- e- s------- J-g g-r d-g e- s-r-y-e- ----------------------- Jeg gir deg en sprøyte. 0
Ще Ви дам таблетки. Je---ir-de----b-ett-r. J-- g-- d-- t--------- J-g g-r d-g t-b-e-t-r- ---------------------- Jeg gir deg tabletter. 0
Ще Ви напиша рецепта. Je--g-r--e--en rese---t----po--k--. J-- g-- d-- e- r----- t-- a-------- J-g g-r d-g e- r-s-p- t-l a-o-e-e-. ----------------------------------- Jeg gir deg en resept til apoteket. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Дълги думи, кратки думи

Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !