Разговорник

bg В банката   »   ar ‫في المصرف‬

60 [шейсет]

В банката

В банката

‫60 [ستون]‬

60 [stun]

‫في المصرف‬

[fi almasarf]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. ‫أ--د-أن ---- -س-باً.‬ ‫---- أ- أ--- ح------- ‫-ر-د أ- أ-ت- ح-ا-ا-.- ---------------------- ‫أريد أن أفتح حساباً.‬ 0
a--d -a--'af--- -saba--. a--- '-- '----- h------- a-i- '-n '-f-a- h-a-a-n- ------------------------ arid 'an 'aftah hsabaan.
Ето паспорта ми. ‫-ل-- ج-از ---ي-‬ ‫---- ج--- س----- ‫-ل-ك ج-ا- س-ر-.- ----------------- ‫إليك جواز سفري.‬ 0
'---i---aw-z s--ri. '----- j---- s----- '-i-i- j-w-z s-f-i- ------------------- 'iilik jawaz safri.
Това е адресът ми. ‫-ه-ا--و-ع-و----‬ ‫---- ه- ع------- ‫-ه-ا ه- ع-و-ن-.- ----------------- ‫وهذا هو عنواني.‬ 0
w---ha hu eunw-n-. w----- h- e------- w-a-h- h- e-n-a-i- ------------------ whadha hu eunwani.
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. ‫أ-يد--ن -و-- نقو--ً -ي-حس---.‬ ‫---- أ- أ--- ن----- ف- ح------ ‫-ر-د أ- أ-د- ن-و-ا- ف- ح-ا-ي-‬ ------------------------------- ‫أريد أن أودع نقوداً في حسابي.‬ 0
ari--'-n -awda- nqw---n fi--a----. a--- '-- '----- n------ f- h------ a-i- '-n '-w-a- n-w-a-n f- h-s-b-. ---------------------------------- arid 'an 'awdae nqwdaan fi hasabi.
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. ‫أري- -- أس-ب---و-اً--ن----ب-.‬ ‫---- أ- أ--- ن----- م- ح------ ‫-ر-د أ- أ-ح- ن-و-ا- م- ح-ا-ي-‬ ------------------------------- ‫أريد أن أسحب نقوداً من حسابي.‬ 0
ari- '---'a-h-- --wd-a- -i- h--abi. a--- '-- '----- n------ m-- h------ a-i- '-n '-s-a- n-w-a-n m-n h-s-b-. ----------------------------------- arid 'an 'ashab nqwdaan min hasabi.
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. ‫أر-- أ--أست------نا-- ا--ص-ف--.‬ ‫---- أ- أ---- ب------ ا--------- ‫-ر-د أ- أ-ت-م ب-ا-ا-ي ا-م-ر-ي-.- --------------------------------- ‫أريد أن أستلم بياناتي المصرفية.‬ 0
ari----n-'a-ta--m-b-a--ti---m-sr-f---a. a--- '-- '------- b------ a------------ a-i- '-n '-s-a-i- b-a-a-i a-m-s-a-i-t-. --------------------------------------- arid 'an 'astalim bianati almasrafiata.
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. ‫-ريد -ن--ص-ف-ش---- -ي-ح--ً-‬ ‫---- أ- أ--- ش---- س-------- ‫-ر-د أ- أ-ر- ش-ك-ً س-ا-ي-ً-‬ ----------------------------- ‫أريد أن أصرف شيكاً سياحياً.‬ 0
ar-d-'an 'a---f shy-aa--syahyaan. a--- '-- '----- s------ s-------- a-i- '-n '-s-a- s-y-a-n s-a-y-a-. --------------------------------- arid 'an 'asraf shykaan syahyaan.
Какви са таксите? ‫-م ---ال---م--‬ ‫-- ه- ا----- ؟- ‫-م ه- ا-ر-و- ؟- ---------------- ‫كم هي الرسوم ؟‬ 0
k- -- a-r---- ? k- h- a------ ? k- h- a-r-s-m ? --------------- km hi alrusum ?
Къде да се подпиша? ‫--ن --قع ؟‬ ‫--- أ--- ؟- ‫-ي- أ-ق- ؟- ------------ ‫أين أوقع ؟‬ 0
a-- '----e-? a-- '----- ? a-n '-w-a- ? ------------ ayn 'awqae ?
Очаквам превод от Германия. ‫إ-ي أ-تظر-ح-ا-ة-م- -----ي--‬ ‫--- أ---- ح---- م- أ-------- ‫-ن- أ-ت-ر ح-ا-ة م- أ-م-ن-ا-‬ ----------------------------- ‫إني أنتظر حوالة من ألمانيا.‬ 0
'--ni-'--t-z-r--a-a--tan--i- -al-a-i-. '---- '------- h-------- m-- '-------- '-i-i '-n-a-i- h-w-l-t-n m-n '-l-a-i-. -------------------------------------- 'iini 'antazir hawalatan min 'almania.
Това е номера на метката ми. ‫ه---ه--ر-م-ح--ب--‬ ‫--- ه- ر-- ح------ ‫-ذ- ه- ر-م ح-ا-ي-‬ ------------------- ‫هذا هو رقم حسابي.‬ 0
hdha -u r-qm----a---. h--- h- r--- h------- h-h- h- r-q- h-s-b-a- --------------------- hdha hu raqm hasabia.
Парите пристигнаха ли? ‫---وص-- ا-ن----؟‬ ‫-- و--- ا----- ؟- ‫-ل و-ل- ا-ن-و- ؟- ------------------ ‫هل وصلت النقود ؟‬ 0
h--wa---a- -l-u----? h- w------ a------ ? h- w-s-l-t a-n-q-d ? -------------------- hl wasalat alnuqud ?
Бих искал / искала да обменя тези пари. ‫------ن أ-----ذ--النق---‬ ‫---- أ- أ--- ه-- ا------- ‫-ر-د أ- أ-د- ه-ه ا-ن-و-.- -------------------------- ‫أريد أن أبدل هذه النقود.‬ 0
arid ----'-b-dal h-d--h----uq--. a--- '-- '------ h----- a------- a-i- '-n '-b-d-l h-d-i- a-n-q-d- -------------------------------- arid 'an 'abadal hadhih alnuqud.
Трябват ми щатски долари. ‫--ي-بحا-ة -------ا- أمي-ك-.‬ ‫--- ب---- إ-- د---- أ------- ‫-ن- ب-ا-ة إ-ى د-ل-ر أ-ي-ك-.- ----------------------------- ‫إني بحاجة إلى دولار أميركي.‬ 0
'--n- b-haj-t -ii-----ul-----mi---. '---- b------ '----- d---- '------- '-i-i b-h-j-t '-i-a- d-l-r '-m-r-i- ----------------------------------- 'iini bihajat 'iilaa dular 'amirki.
Моля, дайте ми дребни банкноти. ‫م----ل---إ---ي -----ا-----ية--غي-ة-‬ ‫-- ف---- إ---- أ------ ن---- ص------ ‫-ن ف-ل-، إ-ط-ي أ-ر-ق-ً ن-د-ة ص-ي-ة-‬ ------------------------------------- ‫من فضلك، إعطني أوراقاً نقدية صغيرة.‬ 0
m- f-d-li-, --iet-n- awr----n na-dia------i--tan. m- f------- '------- a------- n------ s---------- m- f-d-l-k- '-i-t-n- a-r-q-a- n-q-i-t s-g-i-a-a-. ------------------------------------------------- mn fidalik, 'iietini awraqaan naqdiat saghiratan.
Тук има ли банкомат? ‫-ي- -- أ-رب ص--ف آ-ي--‬ ‫--- ه- أ--- ص--- آ-- ؟- ‫-ي- ه- أ-ر- ص-ا- آ-ي ؟- ------------------------ ‫أين هو أقرب صراف آلي ؟‬ 0
a------'aq-ab-si------- ? a-- h- '----- s---- a-- ? a-n h- '-q-a- s-r-f a-i ? ------------------------- ayn hu 'aqrab siraf ali ?
Каква сума може да се тегли? ‫-- ال---غ-الذ--ي-كن سحبه ؟‬ ‫-- ا----- ا--- ي--- س--- ؟- ‫-م ا-م-ل- ا-ذ- ي-ك- س-ب- ؟- ---------------------------- ‫كم المبلغ الذي يمكن سحبه ؟‬ 0
km-almab--gh--l--y ---- -ah-uh-? k- a-------- a---- y--- s----- ? k- a-m-b-a-h a-d-y y-k- s-h-u- ? -------------------------------- km almablagh aldhy ymkn sahbuh ?
Коя кредитна карта може да се използва? ‫-ا -ي----ط--ات-ا---تم---- ---ي--مكن ا---م-ل---‬ ‫-- ه- ا------- ا--------- ا--- ي--- ا---------- ‫-ا ه- ا-ب-ا-ا- ا-ا-ت-ا-ي- ا-ت- ي-ك- ا-ت-م-ل-ا-‬ ------------------------------------------------ ‫ما هي البطاقات الائتمانية التي يمكن استعمالها؟‬ 0
m- -- ----taq-- -----iman-at-a-ty -mk----stiem-l-a? m- h- a-------- a----------- a--- y--- a----------- m- h- a-b-t-q-t a-a-t-m-n-a- a-t- y-k- a-s-i-m-l-a- --------------------------------------------------- ma hi albitaqat alaitimaniat alty ymkn aistiemalha?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...