Разговорник

bg В банката   »   eo En la banko

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [sesdek]

En la banko

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Mi ŝatus malferm- ko----. M- ŝ---- m------- k------ M- ŝ-t-s m-l-e-m- k-n-o-. ------------------------- Mi ŝatus malfermi konton. 0
Ето паспорта ми. J-n-----p-spo-t-. J-- m-- p-------- J-n m-a p-s-o-t-. ----------------- Jen mia pasporto. 0
Това е адресът ми. K----en m----dr---. K-- j-- m-- a------ K-j j-n m-a a-r-s-. ------------------- Kaj jen mia adreso. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. M------s d---ni--ono--s-- mi-- ko-to-. M- ŝ---- d----- m---- s-- m--- k------ M- ŝ-t-s d-p-n- m-n-n s-r m-a- k-n-o-. -------------------------------------- Mi ŝatus deponi monon sur mian konton. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Mi---t-- -a-d----- mon-n-e- m--------. M- ŝ---- m-------- m---- e- m-- k----- M- ŝ-t-s m-l-e-o-i m-n-n e- m-a k-n-o- -------------------------------------- Mi ŝatus maldeponi monon el mia konto. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. M- ----s -ic--- mi-n---nt---ir--. M- ŝ---- r----- m--- k----------- M- ŝ-t-s r-c-v- m-a- k-n-e-t-r-n- --------------------------------- Mi ŝatus ricevi mian konteltiron. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. M---a----e-kas--i -oj--i------e---. M- ŝ---- e------- v--------- ĉ----- M- ŝ-t-s e-k-s-g- v-j-ĝ-s-a- ĉ-k-n- ----------------------------------- Mi ŝatus enkasigi vojaĝistan ĉekon. 0
Какви са таксите? K--m -l-a- l----klera--? K--- a---- l- m--------- K-o- a-t-s l- m-k-e-a-o- ------------------------ Kiom altas la makleraĵo? 0
Къде да се подпиша? K----i-s-b----b-? K-- m- s--------- K-e m- s-b-k-i-u- ----------------- Kie mi subskribu? 0
Очаквам превод от Германия. M--at----s ---on--- ----an---. M- a------ ĝ---- e- G--------- M- a-e-d-s ĝ-r-n e- G-r-a-u-o- ------------------------------ Mi atendas ĝiron el Germanujo. 0
Това е номера на метката ми. J-- mia---ntonu-e-o. J-- m-- k----------- J-n m-a k-n-o-u-e-o- -------------------- Jen mia kontonumero. 0
Парите пристигнаха ли? Ĉ--l- m-n- a----is? Ĉ- l- m--- a------- Ĉ- l- m-n- a-v-n-s- ------------------- Ĉu la mono alvenis? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. M- ŝ--u- ŝa-ĝi-t--n-s-m--. M- ŝ---- ŝ---- t--- s----- M- ŝ-t-s ŝ-n-i t-u- s-m-n- -------------------------- Mi ŝatus ŝanĝi tiun sumon. 0
Трябват ми щатски долари. Mi b-zo-a- u-----n -o---ojn. M- b------ u------ d-------- M- b-z-n-s u-o-a-n d-l-r-j-. ---------------------------- Mi bezonas usonajn dolarojn. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. B--v-l- d-ni -l-mi -tv--ora-n-bil-tojn. B------ d--- a- m- e--------- b-------- B-n-o-u d-n- a- m- e-v-l-r-j- b-l-t-j-. --------------------------------------- Bonvolu doni al mi etvalorajn biletojn. 0
Тук има ли банкомат? Ĉu -st-s ---kaŭto-----ĉi-t-e? Ĉ- e---- b----------- ĉ------ Ĉ- e-t-s b-n-a-t-m-t- ĉ---i-? ----------------------------- Ĉu estas bankaŭtomato ĉi-tie? 0
Каква сума може да се тегли? Ki-- da-m----e-la- eltir-? K--- d- m--- e---- e------ K-o- d- m-n- e-l-s e-t-r-? -------------------------- Kiom da mono eblas eltiri? 0
Коя кредитна карта може да се използва? K----kr---t---t-- --ebl--? K--- k----------- u------- K-u- k-e-i-k-r-o- u-e-l-s- -------------------------- Kiuj kreditkartoj uzeblas? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...