Разговорник

bg В банката   »   tr Bankada

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [altmış]

Bankada

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Bi-----a- a---rma- ist--o---. B-- h---- a------- i--------- B-r h-s-p a-t-r-a- i-t-y-r-m- ----------------------------- Bir hesap açtırmak istiyorum. 0
Ето паспорта ми. İ--e--a-aport--. İ--- p---------- İ-t- p-s-p-r-u-. ---------------- İşte pasaportum. 0
Това е адресът ми. V- -şt- --r-s-m. V- i--- a------- V- i-t- a-r-s-m- ---------------- Ve işte adresim. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. H-s--ım- p-ra-yat--ma- is--y--um. H------- p--- y------- i--------- H-s-b-m- p-r- y-t-r-a- i-t-y-r-m- --------------------------------- Hesabıma para yatırmak istiyorum. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. H------d-n-p--- çekm-k ---iy-ru-. H--------- p--- ç----- i--------- H-s-b-m-a- p-r- ç-k-e- i-t-y-r-m- --------------------------------- Hesabımdan para çekmek istiyorum. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. H-sa- e-st----ri---a-mak -stiy-r-m. H---- e----------- a---- i--------- H-s-p e-s-r-l-r-n- a-m-k i-t-y-r-m- ----------------------------------- Hesap ekstrelerini almak istiyorum. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Sey--at-ç--i bo-du-m-- ---i-o-um. S------ ç--- b-------- i--------- S-y-h-t ç-k- b-z-u-m-k i-t-y-r-m- --------------------------------- Seyahat çeki bozdurmak istiyorum. 0
Какви са таксите? M-s-af--rı--- k-d--? M--------- n- k----- M-s-a-l-r- n- k-d-r- -------------------- Masrafları ne kadar? 0
Къде да се подпиша? N-re-- --za-a--m-g-----y--? N----- i-------- g--------- N-r-y- i-z-l-m-m g-r-k-y-r- --------------------------- Nereyi imzalamam gerekiyor? 0
Очаквам превод от Германия. A-m-ny-’-a----- -a-a-- ---l-y--u-. A---------- b-- h----- b---------- A-m-n-a-d-n b-r h-v-l- b-k-i-o-u-. ---------------------------------- Almanya’dan bir havale bekliyorum. 0
Това е номера на метката ми. Hes-- n-m-ram-b----a. H---- n------ b------ H-s-p n-m-r-m b-r-d-. --------------------- Hesap numaram burada. 0
Парите пристигнаха ли? Pa-------i mi? P--- g---- m-- P-r- g-l-i m-? -------------- Para geldi mi? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. B-----ay- --zd--m-k i-ti--r--. B- p----- b-------- i--------- B- p-r-y- b-z-u-m-k i-t-y-r-m- ------------------------------ Bu parayı bozdurmak istiyorum. 0
Трябват ми щатски долари. Ame------d-la-ın--i--iy-c-- va-. A------- d------- i-------- v--- A-e-i-a- d-l-r-n- i-t-y-c-m v-r- -------------------------------- Amerikan dolarına ihtiyacım var. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. Lü-f-n---n------- --nkn-t-a- v-r-ni-. L----- b--- k---- b--------- v------- L-t-e- b-n- k-ç-k b-n-n-t-a- v-r-n-z- ------------------------------------- Lütfen bana küçük banknotlar veriniz. 0
Тук има ли банкомат? B--a-a--i--pa-a-m--i-esi var--ı? B----- b-- p--- m------- v-- m-- B-r-d- b-r p-r- m-k-n-s- v-r m-? -------------------------------- Burada bir para makinesi var mı? 0
Каква сума може да се тегли? N--k-d----ara----il-b-lir? N- k---- p--- ç----------- N- k-d-r p-r- ç-k-l-b-l-r- -------------------------- Ne kadar para çekilebilir? 0
Коя кредитна карта може да се използва? H-ng- --------r---r--ku---nı---i---? H---- k---- k------- k-------------- H-n-i k-e-i k-r-l-r- k-l-a-ı-a-i-i-? ------------------------------------ Hangi kredi kartları kullanılabilir? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...