Разговорник

bg Числителни редни   »   bs Redni brojevi

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [šezdeset i jedan]

Redni brojevi

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Първият месец е януари. Prv- m-e-ec -e ----ar. P--- m----- j- j------ P-v- m-e-e- j- j-n-a-. ---------------------- Prvi mjesec je januar. 0
Вторият месец е февруари. Dru-i mj--e---- fe--uar. D---- m----- j- f------- D-u-i m-e-e- j- f-b-u-r- ------------------------ Drugi mjesec je februar. 0
Третият месец е март. T-e-- --e--- j- -ar-. T---- m----- j- m---- T-e-i m-e-e- j- m-r-. --------------------- Treći mjesec je mart. 0
Четвъртият месец е април. Č--vrti--j------- a-r--. Č------ m----- j- a----- Č-t-r-i m-e-e- j- a-r-l- ------------------------ Četvrti mjesec je april. 0
Петият месец е май. P-ti--je-ec je -aj. P--- m----- j- m--- P-t- m-e-e- j- m-j- ------------------- Peti mjesec je maj. 0
Шестият месец е юни. Še-t---j-s-- -- ----. Š---- m----- j- j---- Š-s-i m-e-e- j- j-n-. --------------------- Šesti mjesec je juni. 0
Шест месеца са половин година. Šest-m------ j- ---a g-di--. Š--- m------ j- p--- g------ Š-s- m-e-e-i j- p-l- g-d-n-. ---------------------------- Šest mjeseci je pola godine. 0
януари, февруари, март, J--u-r---------, mart, J------ f------- m---- J-n-a-, f-b-u-r- m-r-, ---------------------- Januar, februar, mart, 0
април, май и юни. a-r-l,-m---i j-n-. a----- m-- i j---- a-r-l- m-j i j-n-. ------------------ april, maj i juni. 0
Седмият месец е юли. S---i mjesec j---u--. S---- m----- j- j---- S-d-i m-e-e- j- j-l-. --------------------- Sedmi mjesec je juli. 0
Осмият месец е август. O-m---jese--j- a-g---. O--- m----- j- a------ O-m- m-e-e- j- a-g-s-. ---------------------- Osmi mjesec je avgust. 0
Деветият месец е септември. D-v--- mje--- -e-----emb--. D----- m----- j- s--------- D-v-t- m-e-e- j- s-p-e-b-r- --------------------------- Deveti mjesec je septembar. 0
Десетият месец е октомври. D-set--m-e--c j--o-----r. D----- m----- j- o------- D-s-t- m-e-e- j- o-t-b-r- ------------------------- Deseti mjesec je oktobar. 0
Единайсетият месец е ноември. Jed---est- -jese--------em--r. J--------- m----- j- n-------- J-d-n-e-t- m-e-e- j- n-v-m-a-. ------------------------------ Jedanaesti mjesec je novembar. 0
Дванайсетият месец е декември. Dvan-esti m-e--c--e-dece--a-. D-------- m----- j- d-------- D-a-a-s-i m-e-e- j- d-c-m-a-. ----------------------------- Dvanaesti mjesec je decembar. 0
Дванайсет месеца са една година. Dva---s- mjeseci -e-j---- g----a. D------- m------ j- j---- g------ D-a-a-s- m-e-e-i j- j-d-a g-d-n-. --------------------------------- Dvanaest mjeseci je jedna godina. 0
юли, август, септември, Ju-i,-avg-st,-s--t-m-ar, J---- a------ s--------- J-l-, a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------ Juli, avgust, septembar, 0
октомври, ноември и декември. o---b-r, n-vemb---i---ce-b--. o------- n------- i d-------- o-t-b-r- n-v-m-a- i d-c-m-a-. ----------------------------- oktobar, novembar i decembar. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...