Разговорник

bg Числителни редни   »   da Ordenstal

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [enogtres]

Ordenstal

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Първият месец е януари. D-- fø-st- m--e--e- -anu-r. D-- f----- m---- e- j------ D-n f-r-t- m-n-d e- j-n-a-. --------------------------- Den første måned er januar. 0
Вторият месец е февруари. Den a--en---n-d--- ---ru-r. D-- a---- m---- e- f------- D-n a-d-n m-n-d e- f-b-u-r- --------------------------- Den anden måned er februar. 0
Третият месец е март. De- t-e-j--m-n-d--r-m--t-. D-- t----- m---- e- m----- D-n t-e-j- m-n-d e- m-r-s- -------------------------- Den tredje måned er marts. 0
Четвъртият месец е април. D-n-f-er-e m---d--r -p-i-. D-- f----- m---- e- a----- D-n f-e-d- m-n-d e- a-r-l- -------------------------- Den fjerde måned er april. 0
Петият месец е май. De- -em-e --ned-e- ---. D-- f---- m---- e- m--- D-n f-m-e m-n-d e- m-j- ----------------------- Den femte måned er maj. 0
Шестият месец е юни. D-- s--t-e -å-ed-e- --n-. D-- s----- m---- e- j---- D-n s-e-t- m-n-d e- j-n-. ------------------------- Den sjette måned er juni. 0
Шест месеца са половин година. Se-s -å---er ---et--a-vt--r. S--- m------ e- e- h---- å-- S-k- m-n-d-r e- e- h-l-t å-. ---------------------------- Seks måneder er et halvt år. 0
януари, февруари, март, ja----- f----ar- m-r--, j------ f------- m----- j-n-a-, f-b-u-r- m-r-s- ----------------------- januar, februar, marts, 0
април, май и юни. ap-i----aj- j---. a----- m--- j---- a-r-l- m-j- j-n-. ----------------- april, maj, juni. 0
Седмият месец е юли. Den-s--ende -åned -- ---i D-- s------ m---- e- j--- D-n s-v-n-e m-n-d e- j-l- ------------------------- Den syvende måned er juli 0
Осмият месец е август. Den ----nd------d--r-a-gu-t. D-- o------ m---- e- a------ D-n o-t-n-e m-n-d e- a-g-s-. ---------------------------- Den ottende måned er august. 0
Деветият месец е септември. D-- n--nd--m--e- e- --ptemb-r. D-- n----- m---- e- s--------- D-n n-e-d- m-n-d e- s-p-e-b-r- ------------------------------ Den niende måned er september. 0
Десетият месец е октомври. D-n --en---mån---er --to--r. D-- t----- m---- e- o------- D-n t-e-d- m-n-d e- o-t-b-r- ---------------------------- Den tiende måned er oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D-----l-v-e ---e- -r ---e----. D-- e------ m---- e- n-------- D-n e-l-v-e m-n-d e- n-v-m-e-. ------------------------------ Den ellevte måned er november. 0
Дванайсетият месец е декември. De----lvte-må-e- ---decem-er. D-- t----- m---- e- d-------- D-n t-l-t- m-n-d e- d-c-m-e-. ----------------------------- Den tolvte måned er december. 0
Дванайсет месеца са една година. To-- mån------r -t --. T--- m------ e- e- å-- T-l- m-n-d-r e- e- å-. ---------------------- Tolv måneder er et år. 0
юли, август, септември, j-li----g-s-, se---mb-r, j---- a------ s--------- j-l-, a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------ juli, august, september, 0
октомври, ноември и декември. okto---- --ve----,-d-----e-. o------- n-------- d-------- o-t-b-r- n-v-m-e-, d-c-m-e-. ---------------------------- oktober, november, december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...