Разговорник

bg Числителни редни   »   de Ordinalzahlen

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [einundsechzig]

Ordinalzahlen

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Първият месец е януари. De- e---- M---- i-- d-- J-----. Der erste Monat ist der Januar. 0
Вторият месец е февруари. De- z----- M---- i-- d-- F------. Der zweite Monat ist der Februar. 0
Третият месец е март. De- d----- M---- i-- d-- M---. Der dritte Monat ist der März. 0
Четвъртият месец е април. De- v----- M---- i-- d-- A----. Der vierte Monat ist der April. 0
Петият месец е май. De- f----- M---- i-- d-- M--. Der fünfte Monat ist der Mai. 0
Шестият месец е юни. De- s------ M---- i-- d-- J---. Der sechste Monat ist der Juni. 0
Шест месеца са половин година. Se--- M----- s--- e-- h----- J---. Sechs Monate sind ein halbes Jahr. 0
януари, февруари, март, Ja----- F------- M---, Januar, Februar, März, 0
април, май и юни. Ap---- M-- u-- J---. April, Mai und Juni. 0
Седмият месец е юли. De- s----- M---- i-- d-- J---. Der siebte Monat ist der Juli. 0
Осмият месец е август. De- a---- M---- i-- d-- A-----. Der achte Monat ist der August. 0
Деветият месец е септември. De- n----- M---- i-- d-- S--------. Der neunte Monat ist der September. 0
Десетият месец е октомври. De- z----- M---- i-- d-- O------. Der zehnte Monat ist der Oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. De- e---- M---- i-- d-- N-------. Der elfte Monat ist der November. 0
Дванайсетият месец е декември. De- z------ M---- i-- d-- D-------. Der zwölfte Monat ist der Dezember. 0
Дванайсет месеца са една година. Zw--- M----- s--- e-- J---. Zwölf Monate sind ein Jahr. 0
юли, август, септември, Ju--- A------ S--------, Juli, August, September, 0
октомври, ноември и декември. Ok------ N------- u-- D-------. Oktober, November und Dezember. 0

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...