Разговорник

bg Числителни редни   »   eo Ordaj numeraloj

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sesdek unu]

Ordaj numeraloj

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Първият месец е януари. L---n-- -on--o--sta- --n-ar-. L- u--- m----- e---- j------- L- u-u- m-n-t- e-t-s j-n-a-o- ----------------------------- La unua monato estas januaro. 0
Вторият месец е февруари. L--d-- --n--- ----s--e-ruar-. L- d-- m----- e---- f-------- L- d-a m-n-t- e-t-s f-b-u-r-. ----------------------------- La dua monato estas februaro. 0
Третият месец е март. L- tr-a-mo-at---sta- mar--. L- t--- m----- e---- m----- L- t-i- m-n-t- e-t-s m-r-o- --------------------------- La tria monato estas marto. 0
Четвъртият месец е април. L---var----nat- -sta--ap--lo. L- k---- m----- e---- a------ L- k-a-a m-n-t- e-t-s a-r-l-. ----------------------------- La kvara monato estas aprilo. 0
Петият месец е май. La-kvina-mona-o--sta--m-jo. L- k---- m----- e---- m---- L- k-i-a m-n-t- e-t-s m-j-. --------------------------- La kvina monato estas majo. 0
Шестият месец е юни. La------m-nat--e-tas-j-ni-. L- s--- m----- e---- j----- L- s-s- m-n-t- e-t-s j-n-o- --------------------------- La sesa monato estas junio. 0
Шест месеца са половин година. S-- --n-t-j--on----igas-du---n-j-r-n. S-- m------ k---------- d----- j----- S-s m-n-t-j k-n-i-t-g-s d-o-a- j-r-n- ------------------------------------- Ses monatoj konsistigas duonan jaron. 0
януари, февруари, март, Ja-u---- f-b-----,--ar-o, J------- f-------- m----- J-n-a-o- f-b-u-r-, m-r-o- ------------------------- Januaro, februaro, marto, 0
април, май и юни. a--i-o,--aj- --j -u--o. a------ m--- k-- j----- a-r-l-, m-j- k-j j-n-o- ----------------------- aprilo, majo kaj junio. 0
Седмият месец е юли. L- s-pa m-n--o -s--- --li-. L- s--- m----- e---- j----- L- s-p- m-n-t- e-t-s j-l-o- --------------------------- La sepa monato estas julio. 0
Осмият месец е август. L--o-- mo---- -s----a-gust-. L- o-- m----- e---- a------- L- o-a m-n-t- e-t-s a-g-s-o- ---------------------------- La oka monato estas aŭgusto. 0
Деветият месец е септември. L---aŭ- -o--to -st-s-s---e-bro. L- n--- m----- e---- s--------- L- n-ŭ- m-n-t- e-t-s s-p-e-b-o- ------------------------------- La naŭa monato estas septembro. 0
Десетият месец е октомври. L---e-- -on-to e---- o---b-o. L- d--- m----- e---- o------- L- d-k- m-n-t- e-t-s o-t-b-o- ----------------------------- La deka monato estas oktobro. 0
Единайсетият месец е ноември. L---e-u--- mon-to--s-as-n-vem-r-. L- d------ m----- e---- n-------- L- d-k-n-a m-n-t- e-t-s n-v-m-r-. --------------------------------- La dekunua monato estas novembro. 0
Дванайсетият месец е декември. La--e---a-m--a-----ta- -e-e-b-o. L- d----- m----- e---- d-------- L- d-k-u- m-n-t- e-t-s d-c-m-r-. -------------------------------- La dekdua monato estas decembro. 0
Дванайсет месеца са една година. Dek----onato- -onsis----- -n--j---n. D---- m------ k---------- u-- j----- D-k-u m-n-t-j k-n-i-t-g-s u-u j-r-n- ------------------------------------ Dekdu monatoj konsistigas unu jaron. 0
юли, август, септември, Jul-o--aŭg-st-----p-embr-, J----- a------- s--------- J-l-o- a-g-s-o- s-p-e-b-o- -------------------------- Julio, aŭgusto, septembro, 0
октомври, ноември и декември. o-t-br----ov-m-ro --j-d--em-r-. o------- n------- k-- d-------- o-t-b-o- n-v-m-r- k-j d-c-m-r-. ------------------------------- oktobro, novembro kaj decembro. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...