Разговорник

bg Числителни редни   »   et Järgarvud

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [kuuskümmend üks]

Järgarvud

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Първият месец е януари. Es-me-e k----n-j----a-. E______ k__ o_ j_______ E-i-e-e k-u o- j-a-u-r- ----------------------- Esimene kuu on jaanuar. 0
Вторият месец е февруари. Te--e--u-------ebruar. T____ k__ o_ v________ T-i-e k-u o- v-e-r-a-. ---------------------- Teine kuu on veebruar. 0
Третият месец е март. K-lmas --u--n-m---s. K_____ k__ o_ m_____ K-l-a- k-u o- m-r-s- -------------------- Kolmas kuu on märts. 0
Четвъртият месец е април. Ne-ja--k-- o- --ri--. N_____ k__ o_ a______ N-l-a- k-u o- a-r-l-. --------------------- Neljas kuu on aprill. 0
Петият месец е май. V--es ku- o- ma-. V____ k__ o_ m___ V-i-s k-u o- m-i- ----------------- Viies kuu on mai. 0
Шестият месец е юни. K-ues -----n-j-un-. K____ k__ o_ j_____ K-u-s k-u o- j-u-i- ------------------- Kuues kuu on juuni. 0
Шест месеца са половин година. K--- -uu- -n p--- --sta-. K___ k___ o_ p___ a______ K-u- k-u- o- p-o- a-s-a-. ------------------------- Kuus kuud on pool aastat. 0
януари, февруари, март, Ja--ua-, ---bru--------s, J_______ v________ m_____ J-a-u-r- v-e-r-a-, m-r-s- ------------------------- Jaanuar, veebruar, märts, 0
април, май и юни. a---ll,---i-ja--u---. a______ m__ j_ j_____ a-r-l-, m-i j- j-u-i- --------------------- aprill, mai ja juuni. 0
Седмият месец е юли. Seitsm----uu o- -uuli. S_______ k__ o_ j_____ S-i-s-e- k-u o- j-u-i- ---------------------- Seitsmes kuu on juuli. 0
Осмият месец е август. Ka--ks-s kuu--- ---u--. K_______ k__ o_ a______ K-h-k-a- k-u o- a-g-s-. ----------------------- Kaheksas kuu on august. 0
Деветият месец е септември. Ü----a--k---on -ep-em--r. Ü______ k__ o_ s_________ Ü-e-s-s k-u o- s-p-e-b-r- ------------------------- Üheksas kuu on september. 0
Десетият месец е октомври. K----s -u---- --to---r. K_____ k__ o_ o________ K-m-e- k-u o- o-t-o-e-. ----------------------- Kümnes kuu on oktoober. 0
Единайсетият месец е ноември. Ü--te-stk--n-- kuu o- n-------. Ü_____________ k__ o_ n________ Ü-e-e-s-k-m-e- k-u o- n-v-m-e-. ------------------------------- Üheteistkümnes kuu on november. 0
Дванайсетият месец е декември. K----eistk---es-k-u-on -e---m---. K______________ k__ o_ d_________ K-h-t-i-t-ü-n-s k-u o- d-t-e-b-r- --------------------------------- Kaheteistkümnes kuu on detsember. 0
Дванайсет месеца са една година. Kak-t--st -u-d----aa-t-. K________ k___ o_ a_____ K-k-t-i-t k-u- o- a-s-a- ------------------------ Kaksteist kuud on aasta. 0
юли, август, септември, J-u-i----gu----s--te---r, J_____ a______ s_________ J-u-i- a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------- Juuli, august, september, 0
октомври, ноември и декември. oktoo-e-- n-vem-e--ja -e--emb--. o________ n_______ j_ d_________ o-t-o-e-, n-v-m-e- j- d-t-e-b-r- -------------------------------- oktoober, november ja detsember. 0

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...