Разговорник

bg Числителни редни   »   fi Järjestysnumerot

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [kuusikymmentäyksi]

Järjestysnumerot

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Първият месец е януари. En--------- k------- o- t-------. Ensimmäinen kuukausi on tammikuu. 0
Вторият месец е февруари. To---- k------- o- h-------. Toinen kuukausi on helmikuu. 0
Третият месец е март. Ko---- k------- o- m--------. Kolmas kuukausi on maaliskuu. 0
Четвъртият месец е април. Ne---- k------- o- h-------. Neljäs kuukausi on huhtikuu. 0
Петият месец е май. Vi---- k------- o- t-------. Viides kuukausi on toukokuu. 0
Шестият месец е юни. Ku---- k------- o- k------. Kuudes kuukausi on kesäkuu. 0
Шест месеца са половин година. Ku--- k-------- o- p---- v-----. Kuusi kuukautta on puoli vuotta. 0
януари, февруари, март, Ta------- h-------- m--------, Tammikuu, helmikuu, maaliskuu, 0
април, май и юни. hu------- t------- j- k------. huhtikuu, toukokuu ja kesäkuu. 0
Седмият месец е юли. Se------- k------- o- h-------. Seitsemäs kuukausi on heinäkuu. 0
Осмият месец е август. Ka------- k------- o- e-----. Kahdeksas kuukausi on elokuu. 0
Деветият месец е септември. Yh------ k------- o- s------. Yhdeksäs kuukausi on syyskuu. 0
Десетият месец е октомври. Ky------ k------- o- l------. Kymmenes kuukausi on lokakuu. 0
Единайсетият месец е ноември. Yh--------- k------- o- m--------. Yhdestoista kuukausi on marraskuu. 0
Дванайсетият месец е декември. Ka---------- k------- o- j-------. Kahdestoista kuukausi on joulukuu. 0
Дванайсет месеца са една година. Ka--------- k-------- o- y--- v----. Kaksitoista kuukautta on yksi vuosi. 0
юли, август, септември, He------- e------ s------, Heinäkuu, elokuu, syyskuu, 0
октомври, ноември и декември. lo------ m-------- j- j-------. lokakuu, marraskuu ja joulukuu. 0

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...