Разговорник

bg Числителни редни   »   fr Les nombres ordinaux

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [soixante et un]

Les nombres ordinaux

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Първият месец е януари. Le--r-mi-r--o-- es--j-nvi--. L- p------ m--- e-- j------- L- p-e-i-r m-i- e-t j-n-i-r- ---------------------------- Le premier mois est janvier. 0
Вторият месец е февруари. Le-d-ux---e----s-e---f----e-. L- d------- m--- e-- f------- L- d-u-i-m- m-i- e-t f-v-i-r- ----------------------------- Le deuxième mois est février. 0
Третият месец е март. Le---------e---is e-t -ar-. L- t-------- m--- e-- m---- L- t-o-s-è-e m-i- e-t m-r-. --------------------------- Le troisième mois est mars. 0
Четвъртият месец е април. Le --a----m------ -st av--l. L- q-------- m--- e-- a----- L- q-a-r-è-e m-i- e-t a-r-l- ---------------------------- Le quatrième mois est avril. 0
Петият месец е май. Le c--q-i--- m-i- --t-mai. L- c-------- m--- e-- m--- L- c-n-u-è-e m-i- e-t m-i- -------------------------- Le cinquième mois est mai. 0
Шестият месец е юни. L---i---m--m--s-es- juin. L- s------ m--- e-- j---- L- s-x-è-e m-i- e-t j-i-. ------------------------- Le sixième mois est juin. 0
Шест месеца са половин година. I- y --s-x---i---an- ---------anné-. I- y a s-- m--- d--- u-- d---------- I- y a s-x m-i- d-n- u-e d-m---n-é-. ------------------------------------ Il y a six mois dans une demi-année. 0
януари, февруари, март, Ja-vi-r- --vr--r, -ar-, J------- f------- m---- J-n-i-r- f-v-i-r- m-r-, ----------------------- Janvier, février, mars, 0
април, май и юни. a-r-l---ai,---i-. a----- m--- j---- a-r-l- m-i- j-i-. ----------------- avril, mai, juin. 0
Седмият месец е юли. L--s-ptièm- m--s--st----l---. L- s------- m--- e-- j------- L- s-p-i-m- m-i- e-t j-i-l-t- ----------------------------- Le septième mois est juillet. 0
Осмият месец е август. Le -------- m--- est--oû-. L- h------- m--- e-- a---- L- h-i-i-m- m-i- e-t a-û-. -------------------------- Le huitième mois est août. 0
Деветият месец е септември. Le --u-i-m- mo-- -st-s-pt---r-. L- n------- m--- e-- s--------- L- n-u-i-m- m-i- e-t s-p-e-b-e- ------------------------------- Le neuvième mois est septembre. 0
Десетият месец е октомври. Le-d-xièm- mois-e-t-oct-br-. L- d------ m--- e-- o------- L- d-x-è-e m-i- e-t o-t-b-e- ---------------------------- Le dixième mois est octobre. 0
Единайсетият месец е ноември. L----z-ème--o-s-est --v-mb-e. L- o------ m--- e-- n-------- L- o-z-è-e m-i- e-t n-v-m-r-. ----------------------------- Le onzième mois est novembre. 0
Дванайсетият месец е декември. Le-d-u-ièm-----s -st--é--mb--. L- d------- m--- e-- d-------- L- d-u-i-m- m-i- e-t d-c-m-r-. ------------------------------ Le douzième mois est décembre. 0
Дванайсет месеца са една година. I----a---u-e -oi----n--un---n---. I- y a d---- m--- d--- u-- a----- I- y a d-u-e m-i- d-n- u-e a-n-e- --------------------------------- Il y a douze mois dans une année. 0
юли, август, септември, Ju---et,-aoû-, --ptembre, J------- a---- s--------- J-i-l-t- a-û-, s-p-e-b-e- ------------------------- Juillet, août, septembre, 0
октомври, ноември и декември. oct--r-- n-vemb-e----d---m-re. o------- n------- e- d-------- o-t-b-e- n-v-m-r- e- d-c-m-r-. ------------------------------ octobre, novembre et décembre. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...