Разговорник

bg Числителни редни   »   hu Sorszámok

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [hatvanegy]

Sorszámok

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Първият месец е януари. A--el-- ---ap-a--a---r. A- e--- h---- a j------ A- e-s- h-n-p a j-n-á-. ----------------------- Az első hónap a január. 0
Вторият месец е февруари. A----o----h---p---f--ru--. A m------ h---- a f------- A m-s-d-k h-n-p a f-b-u-r- -------------------------- A második hónap a február. 0
Третият месец е март. A-harma-i--hó------már-ius. A h------- h---- a m------- A h-r-a-i- h-n-p a m-r-i-s- --------------------------- A harmadik hónap a március. 0
Четвъртият месец е април. A -eg-e-i--hónap az ---i---. A n------- h---- a- á------- A n-g-e-i- h-n-p a- á-r-l-s- ---------------------------- A negyedik hónap az április. 0
Петият месец е май. Az -töd-k -ón-- a --ju-. A- ö----- h---- a m----- A- ö-ö-i- h-n-p a m-j-s- ------------------------ Az ötödik hónap a május. 0
Шестият месец е юни. A-h-todi- ---a- a---n-us. A h------ h---- a j------ A h-t-d-k h-n-p a j-n-u-. ------------------------- A hatodik hónap a június. 0
Шест месеца са половин година. Ha-----ap -- --y---lév. H-- h---- a- e-- f----- H-t h-n-p a- e-y f-l-v- ----------------------- Hat hónap az egy félév. 0
януари, февруари, март, Janu-r--f-bru--- má-c--s, J------ f------- m------- J-n-á-, f-b-u-r- m-r-i-s- ------------------------- Január, február, március, 0
април, май и юни. áp-i---, máj----s --ni--. á------- m---- é- j------ á-r-l-s- m-j-s é- j-n-u-. ------------------------- április, május és június. 0
Седмият месец е юли. A-h--edi- h---p-a---li-s. A h------ h---- a j------ A h-t-d-k h-n-p a j-l-u-. ------------------------- A hetedik hónap a július. 0
Осмият месец е август. A-nyo-c--ik-hón--------g-s-t--. A n-------- h---- a- a--------- A n-o-c-d-k h-n-p a- a-g-s-t-s- ------------------------------- A nyolcadik hónap az augusztus. 0
Деветият месец е септември. A--i--n-e-----ó----a-sz--te--e-. A k--------- h---- a s---------- A k-l-n-e-i- h-n-p a s-e-t-m-e-. -------------------------------- A kilencedik hónap a szeptember. 0
Десетият месец е октомври. A-ti----- ----p-az okt-be-. A t------ h---- a- o------- A t-z-d-k h-n-p a- o-t-b-r- --------------------------- A tizedik hónap az október. 0
Единайсетият месец е ноември. A--ize---ye-i- hó-a- - --v--be-. A t----------- h---- a n-------- A t-z-n-g-e-i- h-n-p a n-v-m-e-. -------------------------------- A tizenegyedik hónap a november. 0
Дванайсетият месец е декември. A-ti-enke--ed-----n-p a -e--m-e-. A t------------ h---- a d-------- A t-z-n-e-t-d-k h-n-p a d-c-m-e-. --------------------------------- A tizenkettedik hónap a december. 0
Дванайсет месеца са една година. T----ké- hó--p--z-e-y-év. T------- h---- a- e-- é-- T-z-n-é- h-n-p a- e-y é-. ------------------------- Tizenkét hónap az egy év. 0
юли, август, септември, Jú-ius, ---u-ztu-- sz-p------, J------ a--------- s---------- J-l-u-, a-g-s-t-s- s-e-t-m-e-, ------------------------------ Július, augusztus, szeptember, 0
октомври, ноември и декември. ok--be-, --v-m-er és---ce-be-. o------- n------- é- d-------- o-t-b-r- n-v-m-e- é- d-c-m-e-. ------------------------------ október, november és december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...