Разговорник

bg Числителни редни   »   mk Редни броеви

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шеесет и еден]

61 [shyeyesyet i yedyen]

Редни броеви

[Ryedni broyevi]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Първият месец е януари. Пр-иот м--е--е-ј-ну-ри. П----- м---- е ј------- П-в-о- м-с-ц е ј-н-а-и- ----------------------- Првиот месец е јануари. 0
Prv-o-------e-- ye-јa-oo-r-. P----- m------- y- ј-------- P-v-o- m-e-y-t- y- ј-n-o-r-. ---------------------------- Prviot myesyetz ye јanooari.
Вторият месец е февруари. Вт----т ме--ц-е ---р-а-и. В------ м---- е ф-------- В-о-и-т м-с-ц е ф-в-у-р-. ------------------------- Вториот месец е февруари. 0
V-o---t---es-e----e ---vr-oa-i. V------ m------- y- f---------- V-o-i-t m-e-y-t- y- f-e-r-o-r-. ------------------------------- Vtoriot myesyetz ye fyevrooari.
Третият месец е март. Тре-иот-месе--е--арт. Т------ м---- е м---- Т-е-и-т м-с-ц е м-р-. --------------------- Третиот месец е март. 0
T-y-t--t-m--syet- ye-m-r-. T------- m------- y- m---- T-y-t-o- m-e-y-t- y- m-r-. -------------------------- Tryetiot myesyetz ye mart.
Четвъртият месец е април. Че-врт-о--месец-- ап-и-. Ч-------- м---- е а----- Ч-т-р-и-т м-с-ц е а-р-л- ------------------------ Четвртиот месец е април. 0
Ch--------- m-es--t- -e--pr-l. C---------- m------- y- a----- C-y-t-r-i-t m-e-y-t- y- a-r-l- ------------------------------ Chyetvrtiot myesyetz ye april.
Петият месец е май. Пе-тиот м---ц---ма-. П------ м---- е м--- П-т-и-т м-с-ц е м-ј- -------------------- Петтиот месец е мај. 0
P---------y----t- y-----. P------- m------- y- m--- P-e-t-o- m-e-y-t- y- m-ј- ------------------------- Pyettiot myesyetz ye maј.
Шестият месец е юни. Ш-с---о----с-- - ј---. Ш------- м---- е ј---- Ш-с-т-о- м-с-ц е ј-н-. ---------------------- Шесттиот месец е јуни. 0
S---st---t --e-------e -----. S--------- m------- y- ј----- S-y-s-t-o- m-e-y-t- y- ј-o-i- ----------------------------- Shyesttiot myesyetz ye јooni.
Шест месеца са половин година. Ш-с---------се по----н---од---. Ш--- м----- с- п------- г------ Ш-с- м-с-ц- с- п-л-в-н- г-д-н-. ------------------------------- Шест месеци се половина година. 0
S--e-t-mye-ye-z- s---po---i---guo-i--. S----- m-------- s-- p------- g------- S-y-s- m-e-y-t-i s-e p-l-v-n- g-o-i-a- -------------------------------------- Shyest myesyetzi sye polovina guodina.
януари, февруари, март, ј-нуа-и----вр-а--,-март ј------- ф-------- м--- ј-н-а-и- ф-в-у-р-, м-р- ----------------------- јануари, февруари, март 0
јanoo--i-----v--oar-, --rt ј-------- f---------- m--- ј-n-o-r-, f-e-r-o-r-, m-r- -------------------------- јanooari, fyevrooari, mart
април, май и юни. ап-и-- -ај,-јун-. а----- м--- ј---- а-р-л- м-ј- ј-н-. ----------------- април, мај, јуни. 0
a-ri-, m-ј,---o--. a----- m--- ј----- a-r-l- m-ј- ј-o-i- ------------------ april, maј, јooni.
Седмият месец е юли. С-----т м-с-- е -у-и. С------ м---- е ј---- С-д-и-т м-с-ц е ј-л-. --------------------- Седмиот месец е јули. 0
Sye--i-t -y----tz----јooli. S------- m------- y- ј----- S-e-m-o- m-e-y-t- y- ј-o-i- --------------------------- Syedmiot myesyetz ye јooli.
Осмият месец е август. О-м--т ----- - а---с-. О----- м---- е а------ О-м-о- м-с-ц е а-г-с-. ---------------------- Осмиот месец е август. 0
O-miot myesy-----e a--u---t. O----- m------- y- a-------- O-m-o- m-e-y-t- y- a-g-o-s-. ---------------------------- Osmiot myesyetz ye avguoost.
Деветият месец е септември. Деветти-- ----ц-е-сеп--мв-и. Д-------- м---- е с--------- Д-в-т-и-т м-с-ц е с-п-е-в-и- ---------------------------- Деветтиот месец е септември. 0
D-e--ett----mye-y--- y- sye-t-em-r-. D---------- m------- y- s----------- D-e-y-t-i-t m-e-y-t- y- s-e-t-e-v-i- ------------------------------------ Dyevyettiot myesyetz ye syeptyemvri.
Десетият месец е октомври. Д----т-------ец-е о-то--ри. Д-------- м---- е о-------- Д-с-т-и-т м-с-ц е о-т-м-р-. --------------------------- Десеттиот месец е октомври. 0
Dye-ye----- --e-y-t- y- o--omv--. D---------- m------- y- o-------- D-e-y-t-i-t m-e-y-t- y- o-t-m-r-. --------------------------------- Dyesyettiot myesyetz ye oktomvri.
Единайсетият месец е ноември. Е-ина-с-т-иот м-----е---е--р-. Е------------ м---- е н------- Е-и-а-с-т-и-т м-с-ц е н-е-в-и- ------------------------------ Единаесеттиот месец е ноември. 0
Yedi--ye-y-t-io- my-s--t---e--oy-mv--. Y--------------- m------- y- n-------- Y-d-n-y-s-e-t-o- m-e-y-t- y- n-y-m-r-. -------------------------------------- Yedinayesyettiot myesyetz ye noyemvri.
Дванайсетият месец е декември. Дв--а-сет-иот мес------еке-вр-. Д------------ м---- е д-------- Д-а-а-с-т-и-т м-с-ц е д-к-м-р-. ------------------------------- Дванаесеттиот месец е декември. 0
Dvana-es-et-i-t m-e-yet--ye -----e----. D-------------- m------- y- d---------- D-a-a-e-y-t-i-t m-e-y-t- y- d-e-y-m-r-. --------------------------------------- Dvanayesyettiot myesyetz ye dyekyemvri.
Дванайсет месеца са една година. Дв---ес-т-ме---и-се -д-----д--а. Д-------- м----- с- е--- г------ Д-а-а-с-т м-с-ц- с- е-н- г-д-н-. -------------------------------- Дванаесет месеци се една година. 0
Dv-n---syet---esye-z- ----ye-n- g----n-. D---------- m-------- s-- y---- g------- D-a-a-e-y-t m-e-y-t-i s-e y-d-a g-o-i-a- ---------------------------------------- Dvanayesyet myesyetzi sye yedna guodina.
юли, август, септември, ј-ли--ав-ус-,------м---, ј---- а------ с--------- ј-л-, а-г-с-, с-п-е-в-и- ------------------------ јули, август, септември, 0
ј--li,-a-guoost,-syep-yem-r-, ј----- a-------- s----------- ј-o-i- a-g-o-s-, s-e-t-e-v-i- ----------------------------- јooli, avguoost, syeptyemvri,
октомври, ноември и декември. о--омвр-- ------и,---------. о-------- н------- д-------- о-т-м-р-, н-е-в-и- д-к-м-р-. ---------------------------- октомври, ноември, декември. 0
o---mv-i, n--e-vri--dye-ye-v--. o-------- n-------- d---------- o-t-m-r-, n-y-m-r-, d-e-y-m-r-. ------------------------------- oktomvri, noyemvri, dyekyemvri.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...