Разговорник

bg Числителни редни   »   sk Radové číslovky

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [šesťdesiatjeden]

Radové číslovky

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Първият месец е януари. P-----esiac -e----u--. P--- m----- j- j------ P-v- m-s-a- j- j-n-á-. ---------------------- Prvý mesiac je január. 0
Вторият месец е февруари. Dru-ý m--i-- -- fe-ruá-. D---- m----- j- f------- D-u-ý m-s-a- j- f-b-u-r- ------------------------ Druhý mesiac je február. 0
Третият месец е март. Tre-í-mesiac j---a---. T---- m----- j- m----- T-e-í m-s-a- j- m-r-c- ---------------------- Tretí mesiac je marec. 0
Четвъртият месец е април. Št-rtý-me---- je-apr-l. Š----- m----- j- a----- Š-v-t- m-s-a- j- a-r-l- ----------------------- Štvrtý mesiac je apríl. 0
Петият месец е май. Pia-y----iac--e--á-. P---- m----- j- m--- P-a-y m-s-a- j- m-j- -------------------- Piaty mesiac je máj. 0
Шестият месец е юни. Ši---- -esi-c----jún. Š----- m----- j- j--- Š-e-t- m-s-a- j- j-n- --------------------- Šiesty mesiac je jún. 0
Шест месеца са половин година. Šesť m-s-a--v j- p-l roka. Š--- m------- j- p-- r---- Š-s- m-s-a-o- j- p-l r-k-. -------------------------- Šesť mesiacov je pol roka. 0
януари, февруари, март, J-nuár----b-uár- m-rec, J------ f------- m----- J-n-á-, f-b-u-r- m-r-c- ----------------------- Január, február, marec, 0
април, май и юни. a--íl- --j-a ---. a----- m-- a j--- a-r-l- m-j a j-n- ----------------- apríl, máj a jún. 0
Седмият месец е юли. Sie-my---s-a---e jú-. S----- m----- j- j--- S-e-m- m-s-a- j- j-l- --------------------- Siedmy mesiac je júl. 0
Осмият месец е август. Ôsm- mesi-c je a-gus-. Ô--- m----- j- a------ Ô-m- m-s-a- j- a-g-s-. ---------------------- Ôsmy mesiac je august. 0
Деветият месец е септември. D--iaty m---ac--- -e--em---. D------ m----- j- s--------- D-v-a-y m-s-a- j- s-p-e-b-r- ---------------------------- Deviaty mesiac je september. 0
Десетият месец е октомври. De-iat-----iac-j- o-tób--. D------ m----- j- o------- D-s-a-y m-s-a- j- o-t-b-r- -------------------------- Desiaty mesiac je október. 0
Единайсетият месец е ноември. J--enásty m----- je-nov-mber. J-------- m----- j- n-------- J-d-n-s-y m-s-a- j- n-v-m-e-. ----------------------------- Jedenásty mesiac je november. 0
Дванайсетият месец е декември. Dv-nást- -es------ d------r. D------- m----- j- d-------- D-a-á-t- m-s-a- j- d-c-m-e-. ---------------------------- Dvanásty mesiac je december. 0
Дванайсет месеца са една година. Dvan--ť -e--aco- ------en---k. D------ m------- j- j---- r--- D-a-á-ť m-s-a-o- j- j-d-n r-k- ------------------------------ Dvanásť mesiacov je jeden rok. 0
юли, август, септември, J-l, -ugu-t, s--t-mb-r, J--- a------ s--------- J-l- a-g-s-, s-p-e-b-r- ----------------------- Júl, august, september, 0
октомври, ноември и декември. o--óbe-,--ovember --dec--be-. o------- n------- a d-------- o-t-b-r- n-v-m-e- a d-c-m-e-. ----------------------------- október, november a december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...