Разговорник

bg Числителни редни   »   te క్రమ సంఖ్య

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [అరవై ఒకటి]

61 [Aravai okaṭi]

క్రమ సంఖ్య

[Krama saṅkhya]

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
Първият месец е януари. జనవ-ీ -ొద-ి-న-ల జ---- మ---- న-- జ-వ-ీ మ-ద-ి న-ల --------------- జనవరీ మొదటి నెల 0
J-n-v--- --daṭ- nela J------- m----- n--- J-n-v-r- m-d-ṭ- n-l- -------------------- Janavarī modaṭi nela
Вторият месец е февруари. ఫ-బ్---ీ-ర-----న-ల ఫ------- ర---- న-- ఫ-బ-ర-ర- ర-ం-వ న-ల ------------------ ఫిబ్రవరీ రెండవ నెల 0
P--b--varī -e----a --la P--------- r------ n--- P-i-r-v-r- r-ṇ-a-a n-l- ----------------------- Phibravarī reṇḍava nela
Третият месец е март. మార-చి----వ --ల మ----- మ--- న-- మ-ర-చ- మ-డ- న-ల --------------- మార్చి మూడవ నెల 0
M--ci ---av- ne-a M---- m----- n--- M-r-i m-ḍ-v- n-l- ----------------- Mārci mūḍava nela
Четвъртият месец е април. ఏ-్ర--- -ాల-గ--న-ల ఏ------ న----- న-- ఏ-్-ి-్ న-ల-గ- న-ల ------------------ ఏప్రిల్ నాలుగవ నెల 0
Ē-ri--n-luga-a n--a Ē---- n------- n--- Ē-r-l n-l-g-v- n-l- ------------------- Ēpril nālugava nela
Петият месец е май. మే--దవ-నెల మ- ఐ-- న-- మ- ఐ-వ న-ల ---------- మే ఐదవ నెల 0
Mē a---v- n--a M- a----- n--- M- a-d-v- n-l- -------------- Mē aidava nela
Шестият месец е юни. జ-న--ఆ-వ న-ల జ--- ఆ-- న-- జ-న- ఆ-వ న-ల ------------ జూన్ ఆరవ నెల 0
J-n-āra-a ---a J-- ā---- n--- J-n ā-a-a n-l- -------------- Jūn ārava nela
Шест месеца са половин година. ఆ---న-లల--కల----అర-థస--త-స-ం అ-ు--ంది ఆ-- న---- క---- అ----------- అ------- ఆ-ు న-ల-ు క-ి-ి అ-్-స-వ-్-ర- అ-ు-ు-ద- ------------------------------------- ఆరు నెలలు కలిసి అర్థసంవత్సరం అవుతుంది 0
Ār- -e-a-u-ka--si ar--asan-a----a- ---t---i Ā-- n----- k----- a--------------- a------- Ā-u n-l-l- k-l-s- a-t-a-a-v-t-a-a- a-u-u-d- ------------------------------------------- Āru nelalu kalisi arthasanvatsaraṁ avutundi
януари, февруари, март, జన--ీ---ి--రవర-,-మార్చ-, జ----- ఫ-------- మ------ జ-వ-ీ- ఫ-బ-ర-ర-, మ-ర-చ-, ------------------------ జనవరీ, ఫిబ్రవరీ, మార్చి, 0
Jan-v-r-- -hib---------ārci, J-------- p---------- m----- J-n-v-r-, p-i-r-v-r-, m-r-i- ---------------------------- Janavarī, phibravarī, mārci,
април, май и юни. ఏప్ర---, --, -ూన్ ఏ------- మ-- జ--- ఏ-్-ి-్- మ-, జ-న- ----------------- ఏప్రిల్, మే, జూన్ 0
Ēpri-,-mē- -ūn Ē----- m-- j-- Ē-r-l- m-, j-n -------------- Ēpril, mē, jūn
Седмият месец е юли. జ-ల----వ--ెల జ--- ఏ-- న-- జ-ల- ఏ-వ న-ల ------------ జూలై ఏడవ నెల 0
Jūl-i---av- ne-a J---- ē---- n--- J-l-i ē-a-a n-l- ---------------- Jūlai ēḍava nela
Осмият месец е август. ఆ----- ఎ--మ-దవ న-ల ఆ----- ఎ------ న-- ఆ-స-ట- ఎ-ి-ి-వ న-ల ------------------ ఆగస్ట్ ఎనిమిదవ నెల 0
Ā--sṭ e---i-a-a-ne-a Ā---- e-------- n--- Ā-a-ṭ e-i-i-a-a n-l- -------------------- Āgasṭ enimidava nela
Деветият месец е септември. స--్టెం--- త---మి-----ల స--------- త------- న-- స-ప-ట-ం-ర- త-మ-మ-ద- న-ల ----------------------- సెప్టెంబర్ తొమ్మిదవ నెల 0
Se---m-----om'm-d--- ---a S-------- t--------- n--- S-p-e-b-r t-m-m-d-v- n-l- ------------------------- Sepṭembar tom'midava nela
Десетият месец е октомври. అ---ో--్ ప-- --ల అ------- ప-- న-- అ-్-ో-ర- ప-వ న-ల ---------------- అక్టోబర్ పదవ నెల 0
A-ṭōb----a---a n--a A------ p----- n--- A-ṭ-b-r p-d-v- n-l- ------------------- Akṭōbar padava nela
Единайсетият месец е ноември. న--బ-్-ప-కొ-డో -ెల న----- ప------ న-- న-ం-ర- ప-క-ం-ో న-ల ------------------ నవంబర్ పదకొండో నెల 0
Na---b---p--a-------e-a N------- p-------- n--- N-v-m-a- p-d-k-ṇ-ō n-l- ----------------------- Navambar padakoṇḍō nela
Дванайсетият месец е декември. డ-స----్ --్-ె----నెల డ------- ప------- న-- డ-స-ం-ర- ప-్-ె-డ- న-ల --------------------- డిసెంబర్ పన్నెండో నెల 0
Ḍis-mba- -a--e--ō ne-a Ḍ------- p------- n--- Ḍ-s-m-a- p-n-e-ḍ- n-l- ---------------------- Ḍisembar panneṇḍō nela
Дванайсет месеца са една година. ప-్-ె--ు న--లు -లిస--ఒ- -------ం అ--తు--ి ప------- న---- క---- ఒ- స------- అ------- ప-్-ె-డ- న-ల-ు క-ి-ి ఒ- స-వ-్-ర- అ-ు-ు-ద- ----------------------------------------- పన్నెండు నెలలు కలిసి ఒక సంవత్సరం అవుతుంది 0
P---eṇ-u-n-l--- -a-is- oka -a-v----r---a--t-n-i P------- n----- k----- o-- s---------- a------- P-n-e-ḍ- n-l-l- k-l-s- o-a s-n-a-s-r-ṁ a-u-u-d- ----------------------------------------------- Panneṇḍu nelalu kalisi oka sanvatsaraṁ avutundi
юли, август, септември, జ-----ఆ---ట---సె--ట-ం--్, జ---- ఆ------ స---------- జ-ల-, ఆ-స-ట-, స-ప-ట-ం-ర-, ------------------------- జూలై, ఆగస్ట్, సెప్టెంబర్, 0
J-l-i--āga------pṭ--b-r, J----- ā----- s--------- J-l-i- ā-a-ṭ- s-p-e-b-r- ------------------------ Jūlai, āgasṭ, sepṭembar,
октомври, ноември и декември. అక--ో-ర్,-న----్--ర-య--డి---బ-్ అ-------- న----- మ---- డ------- అ-్-ో-ర-, న-ం-ర- మ-ి-ు డ-స-ం-ర- ------------------------------- అక్టోబర్, నవంబర్ మరియు డిసెంబర్ 0
Akṭōbar, n--a---r-ma---u ḍ-se-b-r A------- n------- m----- ḍ------- A-ṭ-b-r- n-v-m-a- m-r-y- ḍ-s-m-a- --------------------------------- Akṭōbar, navambar mariyu ḍisembar

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...