Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   ad УпчIэ къэтыныр 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [тIокIищрэ тIурэ]

62 [tIokIishhrje tIurje]

УпчIэ къэтыныр 1

[UpchIje kjetynyr 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
уча Зэ--э---н З-------- З-г-э-I-н --------- ЗэгъэшIэн 0
Zjeg-es---en Z----------- Z-e-j-s-I-e- ------------ ZjegjeshIjen
Учениците учат ли много? КI---едж-кI-м---а з---г-аш--рэр? К------------- б- з------------- К-э-э-д-а-I-м- б- з-р-г-а-I-р-р- -------------------------------- КIэлэеджакIомэ ба зэрагъашIэрэр? 0
KI--lje--zh-----je-ba -j-ra----I-erjer? K----------------- b- z---------------- K-j-l-e-d-h-k-o-j- b- z-e-a-a-h-j-r-e-? --------------------------------------- KIjeljeedzhakIomje ba zjeragashIjerjer?
Не, те учат малко. Х-а-,-зэ--г-ашI-рэ---ак--. Х---- з------------ м----- Х-а-, з-р-г-а-I-р-р м-к-э- -------------------------- Хьау, зэрагъашIэрэр макIэ. 0
H--u- z--------Ij---er----Ij-. H---- z--------------- m------ H-a-, z-e-a-a-h-j-r-e- m-k-j-. ------------------------------ H'au, zjeragashIjerjer makIje.
питам упчI-н у----- у-ч-э- ------ упчIэн 0
u-ch-j-n u------- u-c-I-e- -------- upchIjen
Често ли питате учителя? К------ъа-жэ- ---э -п-Iэ ---о-а? К------------ б--- у---- е------ К-э-э-г-а-ж-м б-р- у-ч-э е-ъ-т-? -------------------------------- КIэлэегъаджэм бэрэ упчIэ ешъота? 0
K--e--e-ga--hj---bjerj--u----j---sh--a? K--------------- b----- u------ e------ K-j-l-e-g-d-h-e- b-e-j- u-c-I-e e-h-t-? --------------------------------------- KIjeljeegadzhjem bjerje upchIje eshota?
Не, аз не го питам често. Хьау- сэ-а- -хъ-л--ыг-) бэ----еу--Iырэп. Х---- с- а- (---------- б--- с---------- Х-а-, с- а- (-ъ-л-ф-г-) б-р- с-у-ч-ы-э-. ---------------------------------------- Хьау, сэ ащ (хъулъфыгъ) бэрэ сеупчIырэп. 0
H-----s----shh----l--g) bjer-e-seu-c---r-e-. H---- s-- a--- (------- b----- s------------ H-a-, s-e a-h- (-u-f-g- b-e-j- s-u-c-I-r-e-. -------------------------------------------- H'au, sje ashh (hulfyg) bjerje seupchIyrjep.
отговарям Д-эу-- тын Д----- т-- Д-э-а- т-н ---------- Джэуап тын 0
Dzhj-u-----n D------- t-- D-h-e-a- t-n ------------ Dzhjeuap tyn
Отговорете, моля. Х----мэ- джэу----ъ---т. Х------- д----- к------ Х-у-т-э- д-э-а- к-ы-э-. ----------------------- Хъущтмэ, джэуап къысэт. 0
Hus-h----- -zhje--p--y-j-t. H--------- d------- k------ H-s-h-m-e- d-h-e-a- k-s-e-. --------------------------- Hushhtmje, dzhjeuap kysjet.
Аз отговарям. Дж--а----эс---. Д----- к------- Д-э-а- к-э-э-ы- --------------- Джэуап къэсэты. 0
D----u-p -je--e--. D------- k-------- D-h-e-a- k-e-j-t-. ------------------ Dzhjeuap kjesjety.
работя I-ф -Iэ--/ л-ж--н I-- ш--- / л----- I-ф ш-э- / л-ж-э- ----------------- Iоф шIэн / лэжьэн 0
Io- shI-e------e--'--n I-- s----- / l-------- I-f s-I-e- / l-e-h-j-n ---------------------- Iof shIjen / ljezh'jen
Той работи ли сега? Д-ыд---м ащ-(х-ул--г-) -о------? Д------- а- (--------- I-- е---- Д-ы-э-э- а- (-ъ-л-ы-ъ- I-ф е-I-? -------------------------------- Джыдэдэм ащ (хъулфыгъ) Iоф ешIа? 0
Dzhy-j----m a--h---ulfyg)-----e-h-a? D---------- a--- (------- I-- e----- D-h-d-e-j-m a-h- (-u-f-g- I-f e-h-a- ------------------------------------ Dzhydjedjem ashh (hulfyg) Iof eshIa?
Да, той работи сега. А-----ж-дэд-м-а- (х-у-фыг------ ешI-. А--- д------- а- (--------- I-- е---- А-ы- д-ы-э-э- а- (-ъ-л-ы-ъ- I-ф е-I-. ------------------------------------- Ары, джыдэдэм ащ (хъулфыгъ) Iоф ешIэ. 0
A--,-dz--dj-dj-m---h-----lfyg- I----s----. A--- d---------- a--- (------- I-- e------ A-y- d-h-d-e-j-m a-h- (-u-f-g- I-f e-h-j-. ------------------------------------------ Ary, dzhydjedjem ashh (hulfyg) Iof eshIje.
идвам к-эк--н к------ к-э-I-н ------- къэкIон 0
k-e---n k------ k-e-I-n ------- kjekIon
Идвате ли? Шъук-экI-а? Ш---------- Ш-у-ъ-к-у-? ----------- ШъукъэкIуа? 0
Sh-kj-k-u-? S---------- S-u-j-k-u-? ----------- ShukjekIua?
Да, веднага идваме. А-ы,--ж--эдэ- ---ъ--Iощ-. А--- д------- т---------- А-ы- д-ы-э-э- т-к-э-I-щ-. ------------------------- Ары, джыдэдэм тыкъэкIощт. 0
A--- ----dj-dj-m t--j-k-osh--. A--- d---------- t------------ A-y- d-h-d-e-j-m t-k-e-I-s-h-. ------------------------------ Ary, dzhydjedjem tykjekIoshht.
живея п-э-н п---- п-э-н ----- псэун 0
p--e-n p----- p-j-u- ------ psjeun
В Берлин ли живеете? У---ы----р-р Бер--н-? У----------- Б------- У-ы-ы-с-у-э- Б-р-и-а- --------------------- Узыщыпсэурэр Берлина? 0
U----hy-sj--rje---er----? U--------------- B------- U-y-h-y-s-e-r-e- B-r-i-a- ------------------------- Uzyshhypsjeurjer Berlina?
Да, аз живея в Берлин. А--,-с-зы-ы----рэр-Бе--ин. А--- с------------ Б------ А-ы- с-з-щ-п-э-р-р Б-р-и-. -------------------------- Ары, сызыщыпсэурэр Берлин. 0
Ary, s-z-s-h-ps-e-rj-------i-. A--- s---------------- B------ A-y- s-z-s-h-p-j-u-j-r B-r-i-. ------------------------------ Ary, syzyshhypsjeurjer Berlin.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!