Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   am ጥያቄዎችን መጠየቅ 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [ስልሳ ሁለት]

62 [silisa huleti]

ጥያቄዎችን መጠየቅ 1

[t’iyak’ē met’eyek’i 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
уча መ-ር መ-- መ-ር --- መማር 0
m-mari m----- m-m-r- ------ memari
Учениците учат ли много? ተ-ሪ----- ---ሉ? ተ---- ብ- ይ---- ተ-ሪ-ቹ ብ- ይ-ራ-? -------------- ተማሪዎቹ ብዙ ይማራሉ? 0
te--r-woc-u-biz--yi-a----? t---------- b--- y-------- t-m-r-w-c-u b-z- y-m-r-l-? -------------------------- temarīwochu bizu yimaralu?
Не, те учат малко. አይ ፤---------ይማ--። አ- ፤ እ-- ት-- ይ---- አ- ፤ እ-ሱ ት-ሽ ይ-ራ-። ------------------ አይ ፤ እነሱ ትንሽ ይማራሉ። 0
ā-i - --esu t-n-s-i-yimar-l-. ā-- ; i---- t------ y-------- ā-i ; i-e-u t-n-s-i y-m-r-l-. ----------------------------- āyi ; inesu tinishi yimaralu.
питам መ--ቅ መ--- መ-የ- ---- መጠየቅ 0
met-e--k-i m--------- m-t-e-e-’- ---------- met’eyek’i
Често ли питате учителя? መምህ-- ቶ- ቶ- -ያቄ --ይ--? መ---- ቶ- ቶ- ጥ-- ይ----- መ-ህ-ን ቶ- ቶ- ጥ-ቄ ይ-ይ-ሉ- ---------------------- መምህሩን ቶሎ ቶሎ ጥያቄ ይጠይቃሉ? 0
m---hir----to---tolo--’i-ak’ē-yi-’-y-k’-l-? m--------- t--- t--- t------- y------------ m-m-h-r-n- t-l- t-l- t-i-a-’- y-t-e-i-’-l-? ------------------------------------------- memihiruni tolo tolo t’iyak’ē yit’eyik’alu?
Не, аз не го питам често. አይ ፤-ቶ---ሎ--ያቄዎች- -ል-ይቅ-። አ- ፤ ቶ- ቶ- ጥ----- አ------ አ- ፤ ቶ- ቶ- ጥ-ቄ-ች- አ-ጠ-ቅ-። ------------------------- አይ ፤ ቶሎ ቶሎ ጥያቄዎችን አልጠይቅም። 0
āyi---t-lo--o-o -’i--k’------n- āl-t-e--k’i--. ā-- ; t--- t--- t-------------- ā------------- ā-i ; t-l- t-l- t-i-a-’-w-c-i-i ā-i-’-y-k-i-i- ---------------------------------------------- āyi ; tolo tolo t’iyak’ēwochini ālit’eyik’imi.
отговарям መ--ስ መ--- መ-ለ- ---- መመለስ 0
m-----si m------- m-m-l-s- -------- memelesi
Отговорете, моля. እ-ክዎ---ልሱ። እ--- ይ---- እ-ክ- ይ-ል-። ---------- እባክዎ ይመልሱ። 0
i----wo --m--i--. i------ y-------- i-a-i-o y-m-l-s-. ----------------- ibakiwo yimelisu.
Аз отговарям. እኔ-እመል--ው። እ- እ------ እ- እ-ል-ለ-። ---------- እኔ እመልሳለው። 0
inē i--lisa--wi. i-- i----------- i-ē i-e-i-a-e-i- ---------------- inē imelisalewi.
работя መስራት መ--- መ-ራ- ---- መስራት 0
mesi-ati m------- m-s-r-t- -------- mesirati
Той работи ли сега? እሱ -ሁ- እየሰራ --? እ- አ-- እ--- ነ-- እ- አ-ን እ-ሰ- ነ-? --------------- እሱ አሁን እየሰራ ነው? 0
isu-āh-ni --e-er---ewi? i-- ā---- i------ n---- i-u ā-u-i i-e-e-a n-w-? ----------------------- isu āhuni iyesera newi?
Да, той работи сега. አዎ - እ- አ-- እ-ሰ- --። አ- ፤ እ- አ-- እ--- ነ-- አ- ፤ እ- አ-ን እ-ሰ- ነ-። -------------------- አዎ ፤ እሱ አሁን እየሰራ ነው። 0
āwo-; isu āh-n--i--s--a ne-i. ā-- ; i-- ā---- i------ n---- ā-o ; i-u ā-u-i i-e-e-a n-w-. ----------------------------- āwo ; isu āhuni iyesera newi.
идвам መ--ት መ--- መ-ጣ- ---- መምጣት 0
m--i-’-ti m-------- m-m-t-a-i --------- memit’ati
Идвате ли? ይ--ሉ? ይ---- ይ-ጣ-? ----- ይመጣሉ? 0
yi-et’-lu? y--------- y-m-t-a-u- ---------- yimet’alu?
Да, веднага идваме. አ- ፤ --ን-እ-መ---። አ- ፤ አ-- እ------ አ- ፤ አ-ን እ-መ-ለ-። ---------------- አዎ ፤ አሁን እንመጣለን። 0
ā---;--h--i i---et’--en-. ā-- ; ā---- i------------ ā-o ; ā-u-i i-i-e-’-l-n-. ------------------------- āwo ; āhuni inimet’aleni.
живея መኖር መ-- መ-ር --- መኖር 0
m-no-i m----- m-n-r- ------ menori
В Берлин ли живеете? በ-ሊን--ስጥ -ው የ-ኖሩ-? በ--- ው-- ነ- የ----- በ-ሊ- ው-ጥ ነ- የ-ኖ-ት- ------------------ በርሊን ውስጥ ነው የሚኖሩት? 0
berilī-- wi---’- --w- -e----rut-? b------- w------ n--- y---------- b-r-l-n- w-s-t-i n-w- y-m-n-r-t-? --------------------------------- berilīni wisit’i newi yemīnoruti?
Да, аз живея в Берлин. አ--፤-በ-ሊን-ው-ጥ ---የም-ረ-። አ- ፤ በ--- ው-- ነ- የ----- አ- ፤ በ-ሊ- ው-ጥ ነ- የ-ኖ-ው- ----------------------- አዎ ፤ በርሊን ውስጥ ነው የምኖረው። 0
āw- ;--e-il------sit-- n-w- ye--norew-. ā-- ; b------- w------ n--- y---------- ā-o ; b-r-l-n- w-s-t-i n-w- y-m-n-r-w-. --------------------------------------- āwo ; berilīni wisit’i newi yeminorewi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!