Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   lt Klausimai 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [šešiasdešimt du]

Klausimai 1

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
уча mo-ytis m------ m-k-t-s ------- mokytis 0
Учениците учат ли много? Ar -okini-----ug-m---si? A- m------- d--- m------ A- m-k-n-a- d-u- m-k-s-? ------------------------ Ar mokiniai daug mokosi? 0
Не, те учат малко. Ne--ji- -o--si -a-a-. N-- j-- m----- m----- N-, j-e m-k-s- m-ž-i- --------------------- Ne, jie mokosi mažai. 0
питам kla--ti k------ k-a-s-i ------- klausti 0
Често ли питате учителя? A- --ū-) d---ai -l-us-a-e-m-k--o--? A- (---- d----- k-------- m-------- A- (-ū-) d-ž-a- k-a-s-a-e m-k-t-j-? ----------------------------------- Ar (jūs) dažnai klausiate mokytojo? 0
Не, аз не го питам често. N-, -- j--klausi--------a-. N-- a- j- k------ n-------- N-, a- j- k-a-s-u n-d-ž-a-. --------------------------- Ne, aš jo klausiu nedažnai. 0
отговарям at-ak--i a------- a-s-k-t- -------- atsakyti 0
Отговорете, моля. Pra-o--------ti. P----- a-------- P-a-o- a-s-k-t-. ---------------- Prašom atsakyti. 0
Аз отговарям. (A-- a--a---. (--- a------- (-š- a-s-k-u- ------------- (Aš) atsakau. 0
работя d----i d----- d-r-t- ------ dirbti 0
Той работи ли сега? A- -i- dab-r d-r-a? A- j-- d---- d----- A- j-s d-b-r d-r-a- ------------------- Ar jis dabar dirba? 0
Да, той работи сега. Taip, -is--aba--di-ba. T---- j-- d---- d----- T-i-, j-s d-b-r d-r-a- ---------------------- Taip, jis dabar dirba. 0
идвам ate--i a----- a-e-t- ------ ateiti 0
Идвате ли? Ar a-ei---e? A- a-------- A- a-e-s-t-? ------------ Ar ateisite? 0
Да, веднага идваме. Taip--(mes- -uoj-ate-si-e. T---- (---- t--- a-------- T-i-, (-e-) t-o- a-e-s-m-. -------------------------- Taip, (mes) tuoj ateisime. 0
живея g--e--i g------ g-v-n-i ------- gyventi 0
В Берлин ли живеете? A- (---- ---e---e--erl-n-? A- (---- g------- B------- A- (-ū-) g-v-n-t- B-r-y-e- -------------------------- Ar (jūs) gyvenate Berlyne? 0
Да, аз живея в Берлин. Tai-,---š)-g-v-n- Be--yn-. T---- (--- g----- B------- T-i-, (-š- g-v-n- B-r-y-e- -------------------------- Taip, (aš) gyvenu Berlyne. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!