Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   sl Postavljanje vprašanj 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [dvainšestdeset]

Postavljanje vprašanj 1

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
уча uč--- se u---- s- u-i-i s- -------- učiti se 0
Учениците учат ли много? Se dijaki-ve---- -č---? S- d----- v----- u----- S- d-j-k- v-l-k- u-i-o- ----------------------- Se dijaki veliko učijo? 0
Не, те учат малко. N-,-malo. N-- m---- N-, m-l-. --------- Ne, malo. 0
питам v-----ti-(---a-e-at-) v------- (----------- v-r-š-t- (-p-a-e-a-i- --------------------- vprašati (spraševati) 0
Често ли питате учителя? Al----gos-o--p-ašujet- -č-t---a? A-- p------ s--------- u-------- A-i p-g-s-o s-r-š-j-t- u-i-e-j-? -------------------------------- Ali pogosto sprašujete učitelja? 0
Не, аз не го питам често. Ne ---a-uj-- g----g-s-o. N- s-------- g- p------- N- s-r-š-j-m g- p-g-s-o- ------------------------ Ne sprašujem ga pogosto. 0
отговарям odg-voriti ----o--r-a-i) o--------- (------------ o-g-v-r-t- (-d-o-a-j-t-) ------------------------ odgovoriti (odgovarjati) 0
Отговорете, моля. Od----------p-----. O---------- p------ O-g-v-r-t-, p-o-i-. ------------------- Odgovorite, prosim. 0
Аз отговарям. O--o-ar--m. O---------- O-g-v-r-a-. ----------- Odgovarjam. 0
работя delati d----- d-l-t- ------ delati 0
Той работи ли сега? A-i-on t---ut-o--ela? A-- o- t------- d---- A-i o- t-e-u-n- d-l-? --------------------- Ali on trenutno dela? 0
Да, той работи сега. Da- o- tr-----o d---. D-- o- t------- d---- D-, o- t-e-u-n- d-l-. --------------------- Da, on trenutno dela. 0
идвам pr-t----r--aja-i p----- p-------- p-i-i- p-i-a-a-i ---------------- priti, prihajati 0
Идвате ли? A-- p-i-ete? A-- p------- A-i p-i-e-e- ------------ Ali pridete? 0
Да, веднага идваме. Da,---koj pr---m-. D-- t---- p------- D-, t-k-j p-i-e-o- ------------------ Da, takoj pridemo. 0
живея s--nova-i s-------- s-a-o-a-i --------- stanovati 0
В Берлин ли живеете? Sta-uj--e v B-r--nu? S-------- v B------- S-a-u-e-e v B-r-i-u- -------------------- Stanujete v Berlinu? 0
Да, аз живея в Берлин. Da,-s-an--e- v B--l-nu. D-- s------- v B------- D-, s-a-u-e- v B-r-i-u- ----------------------- Da, stanujem v Berlinu. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!