Разговорник

bg Отрицание 2   »   eo Neado 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [sesdek kvin]

Neado 2

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? Ĉu l- r--g--mul-ekosta-? Ĉ- l- r---- m----------- Ĉ- l- r-n-o m-l-e-o-t-s- ------------------------ Ĉu la ringo multekostas? 0
Не, той струва само сто евро. N-,--- --s--s-n-----nt eŭ---n. N-- ĝ- k----- n-- c--- e------ N-, ĝ- k-s-a- n-r c-n- e-r-j-. ------------------------------ Ne, ĝi kostas nur cent eŭrojn. 0
Но аз има само петдесет. S-d----h-vas -u---v-nd--. S-- m- h---- n-- k------- S-d m- h-v-s n-r k-i-d-k- ------------------------- Sed mi havas nur kvindek. 0
Готов / готова ли си вече? Ĉ- -- -am-p-----? Ĉ- v- j-- p------ Ĉ- v- j-m p-e-a-? ----------------- Ĉu vi jam pretas? 0
Не, още не. Ne- a-k-r-ŭ--e. N-- a------ n-- N-, a-k-r-ŭ n-. --------------- Ne, ankoraŭ ne. 0
Но ей сега съм готов / готова. Sed-mi b-l--- pret--. S-- m- b----- p------ S-d m- b-l-a- p-e-o-. --------------------- Sed mi baldaŭ pretos. 0
Искаш ли още супа? Ĉu vi-ŝ---- --- ---s-po? Ĉ- v- ŝ---- p-- d- s---- Ĉ- v- ŝ-t-s p-i d- s-p-? ------------------------ Ĉu vi ŝatus pli da supo? 0
Не, не искам повече. N-- -- -e vol-----i. N-- m- n- v---- p--- N-, m- n- v-l-s p-i- -------------------- Ne, mi ne volas pli. 0
Но искам още един сладолед. S-d p--a-------a--n. S-- p---- g--------- S-d p-i-n g-a-i-ĵ-n- -------------------- Sed plian glaciaĵon. 0
Отдавна ли живееш тук? Ĉ- de lo-ge v------s ---ti-? Ĉ- d- l---- v- l---- ĉ------ Ĉ- d- l-n-e v- l-ĝ-s ĉ---i-? ---------------------------- Ĉu de longe vi loĝas ĉi-tie? 0
Не, едва от един месец. N-, d- nur u-- ------. N-- d- n-- u-- m------ N-, d- n-r u-u m-n-t-. ---------------------- Ne, de nur unu monato. 0
Но вече познавам много хора. Se--m--ja- k-na- -u-taj- h-mojn. S-- m- j-- k---- m------ h------ S-d m- j-m k-n-s m-l-a-n h-m-j-. -------------------------------- Sed mi jam konas multajn homojn. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Ĉ---i -e-uro- hej--- -org--? Ĉ- v- v------ h----- m------ Ĉ- v- v-t-r-s h-j-e- m-r-a-? ---------------------------- Ĉu vi veturos hejmen morgaŭ? 0
Не, чак в края на седмицата. N-,---- ĉ---i-- semaj--i--n. N-- n-- ĉ------ s----------- N-, n-r ĉ---i-n s-m-j-f-n-n- ---------------------------- Ne, nur ĉi-tiun semajnfinon. 0
Но още в неделя ще се върна. Sed-mi-j-- --venos d-ma-ĉon. S-- m- j-- r------ d-------- S-d m- j-m r-v-n-s d-m-n-o-. ---------------------------- Sed mi jam revenos dimanĉon. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? Ĉu--ia fi-ino-----s pl--kr----? Ĉ- v-- f----- e---- p---------- Ĉ- v-a f-l-n- e-t-s p-e-k-e-k-? ------------------------------- Ĉu via filino estas plenkreska? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. Ne,--i--stas n-r-de-s--j-ra. N-- ŝ- e---- n-- d---------- N-, ŝ- e-t-s n-r d-k-e-j-r-. ---------------------------- Ne, ŝi estas nur deksepjara. 0
Но вече има приятел. Se- -- jam havas kora--ko-. S-- ŝ- j-- h---- k--------- S-d ŝ- j-m h-v-s k-r-m-k-n- --------------------------- Sed ŝi jam havas koramikon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!